Читать «Братя по оръжие» онлайн - страница 36

— Остават ти още петнайсетина минути. И трябваше да наруша целия вътрешен правилник. Оставил съм непокрит поста на третото подземно равнище, където минават енергийните кабели и отходните канали. Мога да изключа видеокамерата, за да не запише пристигането ти, но само ако се върнеш преди ефрейтор Вели. Нямам нищо против да си сложа главата в торбата заради теб, но не искам да е напразно, нали разбираш?

Ели разучаваше пъстрата холокарта на метрото.

— Мисля, че можеш да успееш.

— Няма да има никаква полза…

Тя го хвана за лакътя и го поведе към мотрисите. Твърдият блясък на дълга затъмняваше нежното сияние на очите й.

— Така ще имаме още десет минути заедно.

Докато Ели купуваше билети, Майлс разтърка очи и се насили да се съсредоточи. Погледна мъглявото си отражение в огледалната стена. Лицето му беше изкривено от гняв и ужас. Стисна клепачи и отново погледна. Още по-неприятно — за миг се бе зърнал в зелената си бараярска униформа. По дяволите проклетите хапчета. Дали подсъзнанието му не се опитваше да му каже нещо? Е, нямаше нищо страшно, докато мозъчното сканиране, направено в двете му различни униформи, не покажеше два различни модела.

Тази идея не му се стори смешна.

Когато Куин се върна, прегръдката на Майлс изразяваше по-сложни чувства от обикновеното сексуално желание. По пътя се целуваха — повече болка, отколкото удоволствие. Когато пристигнаха, Майлс се намираше във възможно най-неприятното състояние на физическа възбуда, цялата му кръв се бе спуснала в слабините му. Беше се превърнал в идиот от страст и недостиг на кислород.

Ели го остави на станцията в квартала на посолството и на сбогуване измъчено прошепна:

— По-късно… — Едва след като метрото отново я погълна, Майлс осъзна, че държи в ръце пакета, който вибрираше с ритмично мъркане.

— Добро котенце! — Той с въздишка закуцука обратно.

На следващата сутрин се събуди, увит в мъркаща черна кожа.

— Добродушно нещо, а? — отбеляза Иван.

Майлс се измъкна навън, като плюеше косми. Продавачът беше излъгал: синтетичният звяр явно се хранеше с хора, не с радиация. Тайно ги обгръщаше нощем и ги смилаше като амеба — нали го бе оставил до леглото, по дяволите! Хиляди дечица, пъхнали се под одеялата си, за да се спасят от чудовищата в гардеробите, се оказваха хванати в капан. Продавачът на култивирани кожи очевидно бе сетагандански агент-провокатор…

Иван, само по бельо и с четка за зъби, весело стърчаща между белите му зъби, прокара длан по черната коприна. Тя се надипли, сякаш се мъчеше да извие гръб под милувките му.

— Поразително. — Небръснатата му челюст се раздвижи под четката. — На човек му се иска да я притисне към кожата си.

Майлс си го представи, увит…

— Пфу. — И потръпна. — Господи. Къде е кафето?

— Долу. След като се облечеш прилично и по устава. Поне се опитай да изглеждаш така, като че ли си прекарал на легло целия вчерашен следобед.

Когато половин час след началото на работното време Галени го повика в кабинета си, Майлс мигновено надуши неприятности.