Читать «Братя по оръжие» онлайн - страница 25

— Ще ги арестувам. И ще ги изправя пред военен съд за изнасяне на оръжие от кораба.

— Сам ли? Ще ви убият. Пияни са до козирката.

— Едва ли. Ако войниците ми искаха да ме застрелят, досега са имали много по-добри възможности.

Полицейският командир се намръщи, но не го спря.

Автоматичните врати не работеха. Майлс озадачено постоя пред непрозрачното стъкло, после удари по него с юмрук. Нещо отзад се раздвижи. След продължителна пауза вратите се открехнаха. Той се завъртя настрани и се шмугна вътре. Мъжът, който му беше отворил, затръшна вратата и спусна металното резе.

В магазина цареше неописуем хаос. Във въздуха се носеха алкохолни пари от разбити бутилки. „Можеш да се напиеш дори като дишаш…“ Подгизналият килим под краката му жвакаше.

Майлс се огледа, за да определи кого първо да убие. И едва сега забеляза, че онзи, който беше отключил вратата, е само по бельо.

— Адмирал Нейсмит — промълви той, с олюляване застана мирно и отдаде чест.

— Срещу коя армия се сражаваш, боец? — изръмжа Майлс. Ръцете на мъжа описаха леки вълнообразни движения, сякаш искаше да му обясни с жестове.

Друг войник от „Дендарии“, в униформа, седеше на пода, облегнал гръб на една от колоните. Майлс приклекна, за да го изправи на крака или поне на колене. Той се вгледа в лицето му. Малки червени като въгленчета очи се впериха в него без следа, че го познават.

— Уф — измърмори Майлс и се изправи. Съзнанието на този човек очевидно се рееше някъде из пространство-времето.

— Кой се интересува? — разнесе се дрезгав глас от пода зад щанда на витрината, една от малкото, които бяха останали непокътнати. — Кой се интересува, по дяволите?

„О, тук били най-добрите и най-храбрите, нали така?“ — кисело си помисли Майлс. Иззад ъгъла на щанда се появи изправен мъж.

— Невъзможно, той пак изчезна…

Най-после някой, когото да познава по име. При това отлично.

— А, редник Данио. Радвам се да те видя.

Данио отдаде някакво подобие на чест и се извиси над Майлс. В мощната му ръка заплашително висеше стар пистолет с ръкохватка, покрита с резки.

— Това ли е смъртоносното оръжие, което ме повикаха да взема? Останах с впечатлението, че сте смъкнали тук половината ни арсенал.

— Съвсем не, господин адмирал! — отвърна Данио. — Щеше да е в нарушение на устава. — Той нежно потупа пистолета си. — Моя лична собственост. Защото човек никога не знае. Навсякъде има откачалки.

— Носите ли някакви други оръжия?

— Ялен има нож.

Майлс сподави преждевременното си облекчение. Ако тези идиоти бяха тук сами, може би нямаше да се наложи „Свободните наемници от Дендарии“ официално да им опират пешкира.

— Известно ли ти е, че носенето на оръжие на тази планета е престъпление?

Данио се замисли и накрая отвърна:

— Страхливци.

— И все пак — твърдо заяви Майлс, — ще трябва да го събера и да го върна на флагманския кораб. — Той надзърна зад щанда. Онзи на пода — навярно Ялен — лежеше, стиснал в ръка стоманено острие, с което можеше да разфасова цял бик, ако разбира се, срещнеше такъв по лондонските улици и въздушни пътища. Майлс го посочи с пръст и каза: — Донеси ми ножа, редник.