Читать «Братя по оръжие» онлайн - страница 24

— Не зная.

Вниманието на външната охрана беше привлечено от наземна кола, която спря пред посолството. Майлс припряно пресече улицата и се шмугна във входа на метрото.

Десет минути и две прехвърляния по-късно отново излезе навън и се озова в много по-стара част на града с реновирана архитектура от XXII век. Нямаше нужда да проверява уличните номера, за да забележи целта си. Тълпата, барикадите, мигащите светлини, полицейските гравитокари, пожарникарите, линейките…

— Проклятие — изруга той и после прибави с бетанския акцент на адмирал Нейсмит: — Мамка му…

Предполагаше, че полицейският командир е мъжът с високоговорителя, а не някой от шестимата в бронирани жилетки и с плазмени пушки. Той си проби път през тълпата и прескочи барикадата.

— Вие ли сте старшият офицер?

Полицаят озадачено се огледа, после сведе глава надолу, сепна се и свъси вежди към униформата на Майлс.

— Да не сте от онези психопати?

Майлс се олюля назад на пети, като се чудеше как да му отговори. Трябваше да потисне и трите си първоначални реакции.

— Аз съм адмирал Нейсмит, главнокомандващ флота на „Свободните наемници от Дендарии“. Какво се е случило? — Той замълча за миг, бавно протегна показалец и побутна нагоре дулото на плазмената пушка, насочена към него от някаква жена в бронирана жилетка. — Моля ви, аз съм на ваша страна. — Тя недоверчиво го стрелна с поглед през визьора на шлема си, но полицейският началник е кимна и жената отстъпи назад.

— Опит за грабеж — отвърна полицаят. — Когато продавачката се опитала да им попречи, те я нападнали.

— Грабеж ли? — попита Майлс. — Извинете ме, но това е абсурд. Мислех, че всички разплащания тук се извършват по електронен път. Какви пари са можели да ограбят? Трябва да има някакво недоразумение.

— Не пари — поясни полицаят. — Стока.

С периферното си зрение Майлс забеляза, че в магазина се продава алкохол. Витрината бе разбита. Той сподави лошото си предчувствие и продължи с бодър глас:

— Така или иначе, не разбирам този маскарад със смъртоносни оръжия заради някакъв обикновен обир на магазин. Не преигравате ли малко? Къде са ви зашеметителите?

— Взели са заложница — мрачно отвърна полицаят.

— И какво от това? Зашеметете всички вътре, Господ ще познае своите.

Полицейският командир го стрелна със странен поглед. Не познаваше собствената си история, предположи Майлс — тези думи бяха изречени съвсем близо до Англия, за Бога.

— Твърдят, че са заложили взривно устройство и че целият квартал щял да избухне в пламъци. — Полицаят замълча за миг. — Възможно ли е?

Майлс също се замисли.

— Успяхте ли да идентифицирате някого?

— Не.

— Как се свързвате с тях?

— По комуникатора. Поне допреди малко — изглежда, преди няколко минути са го унищожили.

— Разбира се, ще платим щетите — задавено рече Майлс.

— И не само тях ще платите — изръмжа полицаят.

— Хм… — С периферното си зрение Майлс видя, че на улицата се спуска гравитокар с надпис „ЕВРОНЮЗ НЕТУЪРК“. — Мисля, че е време да сложим край на тази история.

И закрачи към магазина.

— Какво ще правите? — попита полицаят.