Читать «Братя по оръжие» онлайн - страница 23

Иван все още бъбреше край фонтана с красивото момиче. Майлс безмилостно го прекъсна.

— След пет минути те чакам на главния изход.

— Какво?

— Спешно е. По-късно ще ти обясня.

— Какво толкова… — започна Иван, но Майлс вече излизаше от залата и се насочваше към задните асансьори. Трябваше да се насили да не се затича.

В стаята си се съблече, събу си ботушите и се хвърли към гардероба, откъдето извади черната тениска и сивите панталони на униформата си от „Дендарии“. Бараярските ботуши водеха произхода си от кавалерийската традиция, докато кубинките на „Дендарии“ се бяха развили от снаряжението на пехотинците. Ако човек яздеше, бараярските бяха по-практични, макар че никога не бе успявал да го обясни на Ели. Трябваха й само два часа на седлото в пресечена местност, за да ожули прасците си до кръв — това щеше да я убеди. Ала тук нямаше коне.

Той закопча сиво-бялата си куртка и се втурна обратно към асансьора. Долу спря, поправи униформата си, вирна брадичка и дълбоко си пое дъх. Ако дишаше тежко, незабавно щеше да привлече вниманието. Закрачи по друг коридор, който водеше към централния изход. Все още не се виждаха сетаганданци, слава Богу.

Очите на Иван се разшириха. Той се усмихна на блондинката, извини се и отведе Майлс до някаква саксия с буйно растение, сякаш за да го скрие от поглед.

— Какво става, по дяволите?

— Трябва да ме изведеш оттук. През охраната.

— А, не! Ако те види в тази униформа, Галени жив ще те одере и ще използва кожата ти за изтривалка.

— Нямам време нито да споря, нито да ти обяснявам. Тъкмо затова не се обръщам към Галени. Куин нямаше да ме повика, ако не се нуждаеше от мен. Трябва веднага да тръгна.

— Това означава да се отклониш от служба!

— Не и ако не забележат отсъствието ми. Кажи им… кажи им, че съм се оттеглил в стаята си поради мъчителни болки в костите.

— Пак ли онази твоя остео не знам какво си? Убеден съм, че лекарят на посолството може да ти даде лекарство за…

— Не, не — не повече от обикновено — но поне е нещо действително. Може би ще повярват. Хайде, доведи я. — Майлс посочи с брадичка Силвет, която чакаше Иван с въпросително изражение на прелестното си личице.

— Защо?

— За маскировка. — Майлс се усмихна през зъби и поведе Иван за лакътя към централния изход.

— Много ми е приятно да се запознаем — каза той на Силвет и я хвана под ръка. — Забавлявате ли се? Лондон е прекрасен град…

Двамата със Силвет също бяха прелестна двойка, реши Майлс. На излизане крадешком хвърли поглед към охраната. Войниците забелязваха единствено нея. С малко късмет той щеше да остане само като сиво петно в паметта им.

Момичето озадачено зяпна Иван, ала вече бяха излезли навън.

— Но ти нямаш телохранител — възрази братовчед му.

— Скоро ще се срещна с Куин.

— Как ще влезеш обратно в посолството?

Майлс се замисли.

— Докато се върна, ще трябва да откриеш някакъв начин.

— Кога ще се върнеш?