Читать «Братя по оръжие» онлайн - страница 13

Тя го потупа по ръката.

— Ще се справиш.

— Хм — мрачно изсумтя Майлс, после внезапно отпусна чело на рамото й и възкликна: — О, Господи, Ели! Не успях да получа парите за „Дендарии“… няма да ги получа Бог знае докога… какво ще кажа на Ки? Дадох му думата си…

Този път Ели го погали по главата. Но не отговори.

ГЛАВА 2

Той продължаваше да притиска чело към униформената й куртка. Ели протегна ръце към него. Дали се канеше да го прегърне? В такъв случай щеше да я грабне в обятията си и да я целуне. И после…

Вратата на кабинета се отвори и двамата се отдръпнаха един от друг. Тя отметна късите си тъмни къдрици и застана леко разкрачена, със сключени на гърба ръце. Майлс изруга наум.

Още преди да се обърне чу и позна провлечения глас.

— …блестящ, естествено, но и ужасно нервен. На човек му се струва, че всеки момент може да излезе от релси. Пази се, когато започне да говори прекалено бързо. А, да, това е той, да…

— Иван! — Майлс въздъхна и затвори очи. — Мили Боже, с какво съм прегрешил към Теб, че ми пращаш Иван — тук…

Тъй като Господ не благоволи да му отговори, той се усмихна криво и се обърна. Ели стоеше с наклонена настрани глава, мръщеше се и слушаше с изненадваща съсредоточеност.

Галени водеше един висок млад лейтенант. Въпреки леността си, Иван Ворпатрил очевидно поддържаше форма, защото атлетичното му тяло съвършено изпъваше зелената униформа. Приветливото му, открито лице бе обрамчено от къдрава тъмна коса, прихваната с патрицианска халка. Майлс не успя да се сдържи и погледна Ели, за да види реакцията й. В сравнение с нейното лице и физика всеки изглеждаше грозен край нея — но това не се отнасяше за Иван.

— Здрасти, Майлс — поздрави го той. — Какво правиш тук?

— Бих могъл да те попитам същото.

— Аз съм втори заместник военен аташе. Предполагам, че ме пратиха тук да се цивилизовам. Земята, нали знаеш.

— А — обади се Галени и едното ъгълче на устата му се повдигна нагоре. — Значи затова сте тук. Чудех се.

Иван засрамено се усмихна и попита Майлс:

— Как е животът при теб? Още ли продължаваш с оная твоя измама с адмирал Нейсмит?

— Да. „Дендарии“ са с мен. В орбита са. — Той посочи с показалец нагоре. — И в момента умират от глад.

Лицето на Галени се сбърчи, сякаш беше изял нещо кисело.

— Само аз ли не зная за тази секретна операция? Вие, Ворпатрил — сигурен съм, че равнището ви на достъп до информация в Службата не е по-високо от моето!

Иван сви рамене.

— Това е семеен въпрос.

— Проклети ворски връзки! — измърмори капитанът.

— А, значи това е братовчед ти Иван! — сети се Ели. — Винаги съм се чудила как изглежда.

Иван, който още от влизането си в стаята скришом й хвърляше погледи, се напрегна като ловно куче, надушило дивеч, усмихна се ослепително и се поклони над ръката й.

— За мен е удоволствие да се запознаем. Ако се съди по вас, „Дендарии“ се развиват.

Тя отдръпна ръката си.

— Срещали сме се.

— Невъзможно. Не бих могъл да забравя това лице.

— Не бях с това лице. Доколкото си спомням, тогава ме нарекохте „лукова глава“. — Очите й проблеснаха. — Тъй като по онова време бях сляпа, нямах представа, че пластокожата наистина изглежда ужасно. Докато вие не ми казахте. Майлс никога не ми го беше споменавал.