Читать «Братя по оръжие» онлайн - страница 11

— Разбира се, господин капитан. Очаквам заповедите ви.

Галени иронично сви устни.

— Докато въпросът се изясни, ще трябва да ви приема на служба при мен. Като трети заместник военен аташе.

— Чудесно, господин капитан, благодаря ви — отвърна Майлс. — В момента адмирал Нейсмит наистина трябва да изчезне. След Дагула сетаганданците обявиха награда за неговата… за моята глава. Досега на два пъти имах късмет.

Бе ред на Галени да се вцепени.

— Шегувате ли се?

— Заради мен бяха убити четирима и ранени шестнайсет души от „Дендарии“ — сковано каза Майлс. — Нямам намерение да се шегувам с това.

— В такъв случай — мрачно рече Галени — нямате право да напускате територията на посолството.

„И да не видя Земята?“ Майлс неохотно въздъхна.

— Слушам, господин капитан — съгласи се той. — Стига командир Куин да може да изпълнява ролята на моя свръзка с „Дендарии“.

— Защо ви е да поддържате контакт с „Дендарии“?

— Нося отговорност за тях, господин капитан.

— Струва ми се, казахте, че комодор Тънг командва парада.

— В момента той е в домашен отпуск. Но преди адмирал Нейсмит да потъне вдън земя, единственото му задължение е да плати някои сметки. Ако покриете непосредствените ни разходи, мога окончателно да приключа тази акция.

Галени въздъхна. Пръстите му затанцуваха по пулта, после спряха.

— Незабавно да се отзоваваме на молби за помощ. Ясно. Колко ви трябват?

— Приблизително осемнайсет милиона марки, господин капитан.

Пръстите на капитана увиснаха във въздуха като парализирани.

— Лейтенант — внимателно каза той, — това е над десет пъти повече от годишния бюджет на цялото посолство. И няколко десетки пъти повече от бюджета на моя отдел!

Майлс разпери ръце.

— Това са шестмесечните разходи за пет хиляди войници и единайсет кораба, плюс загубите на оборудване на Дагула, заплати, храна, дрехи, гориво, медицински разноски, боеприпаси, ремонти — мога да ви покажа счетоводните документи, господин капитан.

Галени се отпусна назад.

— Не се и съмнявам. Но с този въпрос ще трябва да се заеме щабът на Службата за сигурност в Сектор две. Средствата в тази сметка изобщо не съществуват тук.

Майлс задъвка нокътя на показалеца си.

— Уф. — Наистина уф. Не трябваше да изпада в паника… — В такъв случай, господин капитан, ще ви помоля колкото може по-скоро да се свържете с щаба на Сектор две.

— Повярвайте ми, лейтенант, смятам прехвърлянето ви под командването на някой друг за приоритетен въпрос. — Той се изправи. — Извинете ме. Почакайте тук. — И като клатеше глава, капитанът излезе от кабинета.

— Какво става, по дяволите? — попита Ели. — Стори ми се, че имаш намерение да разпердушиниш този тип, независимо, че е капитан. Какво толкова особено има в това, че е от Комар?

— Нищо — отвърна Майлс. — Определено нищо особено. Но е много важно.

— По-важно от това да си ворски лорд ли?

— В известен смисъл, да, поне в момента. Виж, нали знаеш, че планетата Комар е първото междузвездно имперско завоевание на Бараяр?

— Струва ми се, че го наричаше „анексиране“.