Читать «Братя по оръжие» онлайн - страница 14
Лоис Макмастър Бюджолд
Усмивката на Иван се стопи.
— Аха. Жената, обгорена от плазма.
Майлс се подсмихна и пристъпи към Ели, която го хвана под ръка и погледна Иван с ледена самурайска усмивка. Като се мъчеше да запази достойнството си, той се обърна към Галени и го погледна въпросително.
— Тъй като се познавате, лейтенант Воркосиган, наредих на лейтенант Ворпатрил да ви покаже посолството и да ви обясни задълженията ви — каза капитанът. — Независимо, че сте Вор, след като сте на служба при императора, той спокойно може да ви използва. Надявам се скоро да получа информация, която да изясни положението ви.
— А аз се надявам също толкова скоро да пристигнат заплатите на „Дендарии“ — отвърна Майлс.
— Вашата… телохранителка може да се върне в организацията ви. Ако поради някаква причина се наложи да напуснете територията на посолството, ще ви дам някой от хората си.
— Слушам, господин капитан — въздъхна Майлс. — Но все пак трябва да мога да поддържам контакт с „Дендарии“ в случай на извънредна ситуация.
— Ще се погрижа командир Куин да получи кодиран комуникатор. Всъщност… — Той докосна пулта си. — Сержант Барт?
— Слушам, господин капитан — отвърна гласът на сержанта.
— Готови ли сте с комуникатора?
— Тъкмо го кодирахме, господин капитан.
— Добре, донесете го в кабинета ми.
Барт се появи след секунди — все още цивилен. Галени придружи Ели до вратата.
— Сержант Барт ще ви изведе от посолството, командир Куин. — Тя хвърли поглед през рамо към Майлс, който успокоително й махна с ръка.
— Какво да предам на „Дендарии“? — попита Ели.
— Предай им… предай им, че парите пристигат — извика след нея той. Вратите се затвориха зад гърба й.
Галени се върна на пулта си, чиито лампички премигваха.
— Ворпатрил, моля ви, накарайте братовчед си да свали този… костюм и да облече униформата, която подобава на действителния му чин.
„Да не би адмирал Нейсмит да ви плаши — поне мъничко… господин капитан?“ — раздразнено се зачуди Майлс и каза:
— Униформата на „Дендарии“ е също толкова истинска, колкото и вашата, господин капитан.
Галени го изгледа гневно.
— Това не ми е известно, лейтенант. Когато бях малък, баща ми можеше да ми купува само оловни войничета. Свободни сте.
Вбесен, Майлс едва изчака вратата да се затвори, смъкна сиво-бялата си куртка и я хвърли на пода.
— Костюм! Оловни войничета! Ще го убия това комарско копеле!
— Охо — рече Иван. — Днес сме много докачливи.
— Чу го какво каза!
— Да, чух… виж, Галени не е лош. Малко прекалява с устава, да. Из пространствено-времевия възел има десетки наемнически организации. Някои от тях са точно на ръба на закона. Откъде да знае, че твоите „Дендарии“ не са крадци?
Майлс вдигна куртката си, изтупа я и грижливо я преметна през ръката си.
— Хм.
— Хайде — рече Иван. — Ще те заведа долу в склада и ще те облечем в цвят, който повече подхожда на вкуса му.