Читать «Братя по оръжие» онлайн - страница 129

— Защо е избрал точно два часа и седем минути? — зачуди се Майлс. — Имам чувството, че трябва да е нещо важно.

Родената в космоса Ели поклати глава, но войникът, който пилотираше гравитокара, поясни:

— Тогава е кулминацията на прилива, господин адмирал.

— Аха! — Майлс се отпусна назад и се съсредоточи. — Много интересно. Това предполага, че Иван е скрит някъде тук — и е най-добре да насочим търсенето си под равнището на прилива. Дали не са го завързали край скалите?

— Въздушният патрул може да обиколи мястото и да провери — предложи Куин.

— Да, нареди им да го направят.

Гравитокарът се приземи на асфалта в средата на боядисан кръг.

Първи слязоха Куин и вторият войник и бързо сканираха района.

— Някой приближава пеш — съобщи войникът.

— Моля се да е капитан Галени — като си погледна часовника, промърмори Майлс. Оставаха му само седем минути.

Беше случаен човек, който тичаше за здраве с кучето си — и той, и животното погледнаха четиримата униформени наемници от „Дендарии“ и нервно заобиколиха откъм отсрещната страна на паркинга преди да изчезнат сред храстите. Всички свалиха ръце от зашеметителите. „Цивилизован град“ — помисли си Майлс. По това време в някои части на Ворбар Султана не смееше да излезе никой, освен ако не е с много едро куче.

— Пак идва някой — докладва войникът. Този път не се разнесоха тихи стъпки от маратонки, а бързо потропване на ботуши и Галени излезе под светлината на прожектора.

— Добре — каза Майлс на Ели, — сега ще се разделим. Ти остани тук и се скрий, но се опитай да заемеш максимално удобна позиция. Включи ръчния си комуникатор.

Тя се подчини. Майлс свали ножа от глезена си и с върха на острието счупи малката индикаторна лампичка на собственото си устройство, после подухна в него — шепотът се разнесе от китката на Куин.

— Работи — потвърди тя.

— Носиш ли медицински скенер?

Ели му го показа.

— Включен е на автоматично сравнение.

— Сещаш ли се за нещо друго?

Тя поклати глава. Не изглеждаше спокойна.

— Какво да направя, ако той се върне без теб?

— Обезвреди го и му инжектирай фаст-паста. Носиш ли си комплекта за разпит?

Ели разкопча куртката си. Във вътрешния й джоб имаше кафява кутийка.

— Ако можеш, спаси Иван. После… — Майлс дълбоко си пое дъх — пръсни главата на клонинга.

— Къде отиде загрижеността за брат ти?

Току-що приближилият се Галени чу въпроса й и заинтригувано погледна Майлс, но той само поклати глава. Отговорът му се струваше ужасно сложен.

— Остават три минути — каза Майлс на капитана. — Трябва да побързаме.

Тръгнаха по алеята, която водеше към преградено с верига стълбище, издигащо се към върха на стената. Галени дишаше тежко — очевидно беше бързал.