Читать «Лунната светлина ти отива» онлайн - страница 5

Маги забеляза Лаям, който се бе насочил към друг роднина, и го сграбчи за ръката.

— Лаям, онази жена на стълбите. Познаваш ли я?

Той присви очи.

— О, това е Нюела. Беше омъжена за чичо ми. Искам да кажа, предполагам, че ми се падаше леля, но тя бе втората му жена и затова никога не съм мислил за нея по този начин. Доста е чудата, но е много забавна. Защо?

Маги не му отговори и започна да си пробива път през тълпата Мурови. Когато се добра до стълбите, жената, която търсеше, бъбреше с група хора на балкона. Маги заизкачва стъпалата, но в края им спря да я огледа.

След като Нюела си беше отишла така внезапно, Маги се беше молила тя да й пише. Никога обаче не го беше направила и Маги бе понесла мълчанието особено болезнено. Беше я чувствала толкова близка през петте години на брака с баща й. Собствената й майка бе загинала при автомобилна катастрофа, когато Маги е била още бебе. Едва след смъртта на баща си бе научила от семеен приятел, че баща й унищожавал всички писма и връщал подаръците, изпратени й от Нюела.

Сега Маги се втренчи в дребната жена с живи сини очи и мека, медено руса коса. Забелязваше фините бръчици, които обаче с нищо не загрозяваха прекрасния й тен. И докато я гледаше, сърцето й се изпълни със спомени. Спомени от детството й, може би най-щастливите.

Нюела, която в споровете винаги заставаше на нейна страна, възразявайки на бащата на Маги: „Оуен, за Бога, та тя е само дете. Престани да я поправяш непрекъснато“. Нюела, която винаги казваше: „Оуен, всички деца на нейната възраст носят дънки и тениски… Оуен, та какво от това, че е изщракала три филмчета? Тя обича да снима, а я и бива… Оуен, не е вярно, че просто си играе в калта. Не виждаш ли, че се опитва да направи нещо от глината? За Бога, проумей поне творческите заложби на собствената си дъщеря, дори да не харесваш моите картини“.

Нюела — винаги толкова хубава, така забавна, неизменно търпелива към въпросите на Маги. Именно от Нюела Маги се беше научила да обича и да разбира изкуството.

Типично в свой стил, тази вечер Нюела беше облечена в светлосин вечерен костюм от сатен и носеше подходящи обувки на висок ток. Спомените на Маги за нея винаги бяха оцветени в пастелни нюанси.

Нюела бе в края на четиридесетте си години, когато се омъжи за татко, помисли си Маги, опитвайки се да пресметне сегашната й възраст. Бе живяла с него пет години. Беше си отишла преди двадесет и две.

Изненадано си даде сметка, че в момента Нюела бе в средата на седемдесетте. Със сигурност не изглеждаше на толкова.

Очите им се срещнаха. Нюела се намръщи и на лицето й се изписа озадачено изражение.

Нюела и беше казала, че името и всъщност е Финюела — била кръстена на легендарния келт, фин Маккуул, който победил великана. Маги си спомни как като малко момиченце изпитваше удоволствие, опитвайки се да произнесе Фин-ю-ела.