Читать «Лунната светлина ти отива» онлайн - страница 154

— Не. — Мисис Бейнбридж хвърли поглед към дъщеря си. — И тогава Сара настоя да си почивам, така че пропуснах всичко. Но Сара беше там.

— Мога да те уверя, майко, че никак нямаше да ти хареса да ти дадат едно от онези звънчета и да ти кажат да се преструваш, че си погребана жива — обади се разпалено Сара Къшинг. — Нека ви разкажа точно какво се случи, мистър Стивънс.

Бейтмън сигурно е луд, помисли си Нийл, докато слушаше нейната версия за събитието.

— Бях толкова потресена, че наистина наругах този човек и дори хвърлих кутията с онези отвратителни звънчета след него — продължи Сара Къшинг. — Отначало изглеждаше смутен и разкаян, но после на лицето му се появи такова изражение, което почти ме изплаши. Мисля, че характерът му е ужасен. И разбира се, сестра Марки имаше наглостта да го защитава. По-късно разговарях с нея за това и тя се държа доста дръзко. Заяви ми, че професор Бейтмън толкова се бил разстроил, та споделил с нея, че сега сигурно щял да намрази звънчетата, а очевидно те са му стрували доста пари.

— И все пак съжалявам, че не бях там — рече Летиция Бейнбридж. — Като стана дума за сестра Марки — продължи замислено тя, — за да сме напълно справедливи, трябва да кажем, че много от гостите тук я смятат за прекрасна медицинска сестра. Според мен обаче тя е любопитна, нахална и досадна и бих искала да стои далеч от мен, доколкото е възможно. — Направи пауза и добави: — Мистър Стивънс, може да ви прозвучи нелепо, но смятам, че независимо от грешките и недостатъците си, д-р Лейн е много мил човек, а аз доста добре умея да преценявам характерите.

Половин час по-късно Нийл и баща му пътуваха към къщата на Маги. Долорес Стивънс вече беше там. Тя погледна сина си, приближи до него и обгърна лицето му с ръце.

— Ще я намерим — каза уверено.

Неспособен да отговори, Нийл кимна.

— Къде е ключът, Долорес? — запита Робърт Стивънс.

— Ето го.

Ключът веднага отвори новата брава на задната врата и докато влизаха в кухнята, Нийл си помисли: „Всичко е започнало оттук, от убийството на мащехата на Маги“.

Кухнята беше подредена. Нямаше съдове в мивката. Отвори миялната машина; вътре видя няколко чашки и чинийки за чай, както и три малки чинии.

— Чудя се дали снощи е вечеряла навън — промърмори той.

— Или си е направила сандвич — предположи майка му. Бе отворила хладилника и бе видяла разнообразните, нарязани за сандвичи продукти. Посочи няколкото ножа в отделението за прибори на миялната машина.

До телефона няма бележник за записки — отбеляза Робърт Стивънс. — Знаехме, че се тревожеше за нещо — рече ядосано. — Толкова ме е яд на себе си. Ще ми се да я бях уговорил да се премести у дома, когато дойдох тук вчера.

Трапезарията и дневната също бяха подредени. Нийл видя вазата с рози на масичката за кафе и се запита кой ли ги беше изпратил. Вероятно Лаям Пейн, помисли си той. Беше споменала за него на вечерята. Нийл беше срещал Пейн само няколко пъти, но вероятно той беше мъжът, когото бе мярнал да си тръгва от дома на Маги в петък вечерта.