Читать «Лунната светлина ти отива» онлайн - страница 155

На втория етаж най-малката спалня свидетелстваше, че Маги пакетираше личните вещи на мащехата си: внимателно затворени чували с дрехи, чанти, бельо и обувки чакаха струпани там. Спалнята, която бе обитавала първоначално, бе същата, както я бяха видели, когато оправяха прозорците.

Влязоха в голямата спалня.

— Струва ми се, че Маги е възнамерявала да спи тук снощи — отбеляза Робърт Стивънс, посочвайки приготвеното легло.

Без да отговори, Нийл тръгна нагоре към ателието. Лампата, която беше забелязал предишната вечер, докато чакаше, паркирал отпред, Маги да се върне вкъщи, все още беше запалена и бе насочена към прикачена за таблото снимка. Нийл си спомни, че снимката не беше тук в неделя следобед.

Тръгна през стаята и спря. По тялото му премина студена тръпка.

На масата, под блясъка на светлината, видя две метални звънчета.

Знаеше го със сигурност така, както, че след деня идва нощ — тези две звънчета бяха от онези, които Ърл Бейтмън бе използвал при злополучната си лекция в „Латъм Майнър“ — звънчетата, които бяха изхвърлили, за да не бъдат видени никога вече.

85

Ръката я болеше и бе покрита с пръст. Беше продължила да я движи ритмично с надеждата тръбата да не се запуши, но сега като че ли през вентилационния отвор не падаше повече пръст. Водата също бе спряла да се стича.

Не чуваше вече и барабаненето на дъжда. По-студено ли ставаше или просто влагата в ковчега беше така смразяваща? — зачуди се тя.

Всъщност започваше да й става топло, дори твърде топло.

Започва да ме тресе, помисли си сънливо Маги.

Главата й ужасно олекна. Тръбата е запушена, каза си тя. Едва ли е останал много кислород.

— Едно… две… три… четири…

Сега шепнеше цифрите на глас, като се опитваше да надмогне съня, за да започне отново да вика, когато преброи до петстотин.

Какво значение щеше да има, ако той се върнеше и я чуеше? Какво повече от онова, което вече беше сторил, би могъл да направи?

Ръката й продължаваше да се свива и разпуска.

— Свий я в юмрук — промърмори на глас. — Добре, отпусни. — Така й бяха казали сестрите, когато беше малка и й взимаха кръв за изследване. — Това е само за твое добро, Маги. — Така й бяха казали.

След като Нюела дойде да живее с тях, тя бе престанала да се бои от иглите. Нюела успя да превърне всичко в игра.

— Първо ще свършим тази работа и после ще отидем на кино — увещаваше я тя.

Маги се сети за чантата с фотооборудването си. Какво бе направил с нея и фотоапаратите й. Те бяха нейни приятели. Толкова много снимки бе искала да направи с тях. Имаше толкова много идеи, които й се щеше да изпробва, толкова много неща, които желаеше да заснеме.

— Сто и петдесет… сто петдесет и едно…

Беше разбрала, че Нийл седеше зад нея онзи ден в киното. Беше се изкашлял няколко пъти — особена суха кашлица, която бе познала. Знаеше също, че той сигурно я беше видял, беше забелязал мъката й.

Превърнах случая в нещо като тест. Ако ме обичаш, ще разбереш, че имам нужда от теб — тази мисъл бе искала да му предаде и да го накара да постъпи според нея.