Читать «Лунната светлина ти отива» онлайн - страница 152

Щяха ли Ван Хилърови да получат някаква отстъпка, ако сами пребоядисат и ремонтират апартамента си?

И двамата мъже останаха стреснати, когато влязоха в кабинета на д-р Лейн. Мъжът зад бюрото бе толкова променен, че сякаш виждаха и разговаряха с друг човек. Учтивият, усмихнат, любезен директор, с когото се бяха срещнали миналата седмица, беше изчезнал.

Лейн изглеждаше болен и съсипан. Кожата му бе пепелява, очите — хлътнали. Покани ги апатично да седнат и после промърмори:

— Разбрах, че имате въпроси. Ще се радвам да ви отговоря. При все това клиентите ви ще бъдат посрещнати от нов директор, когато дойдат през уикенда.

Уволнили са го, помисли си Нийл. Защо? — зачуди се той. Реши да говори направо.

— Вижте, явно не знам какво става тук и не ви карам да обяснявате причините за оттеглянето си. — Направи пауза. — Но съм наясно, че счетоводителката ви е издавала поверителна финансова информация. Това беше една от тревогите ми.

— Да, току-що ни беше обърнато внимание върху този факт. Абсолютно съм сигурен, че това няма да се повтори — отвърна Лейн.

— Мога да ви съчувствам — продължи Нийл. — В инвестиционния бизнес ние, за съжаление, като че ли вечно се изправяме пред проблема за изтичане на информация. — Знаеше, че баща му го гледа с любопитство, но той трябваше да се опита да научи дали това бе причината за уволнението на Лейн. Тайно се съмняваше и подозираше, че отстраняването му е свързано с внезапната смърт на някои от гостите на дома.

— Наясно съм с този проблем — отвърна той. — Жена ми работеше в една брокерска фирма в Бостън — „Рендолф енд Маршал“ — преди да заема този пост. Изглежда безчестните хора виреят навсякъде. Е, добре, нека се опитам да отговоря на въпросите ви. „Латъм Майнър“ е прекрасна резиденция и мога да ви уверя, че гостите ни са много щастливи тук.

Когато петнадесет минути по-късно си тръгнаха, Робърт Стивънс рече:

— Нийл, този човек е изплашен до смърт.

— Знам. И не е само заради уволнението му. — Губя време, помисли си той. Беше споменал името на Маги и единственият отклик на Лейн бе любезно да изрази загрижеността си за благополучието й.

— Татко, може би трябва да се откажем да продължим да се срещаме с когото и да било тук — каза той, когато стигнаха във фоайето. — Смятам да вляза в къщата на Маги с взлом и да я претърся. Може би там ще намерим нещо, което да ни даде някаква идея къде е отишла снощи.

Сара Къшинг обаче ги чакаше.

— Обадих се в стаята на майка. Тя много иска да се срещне с вас. Нийл бе готов да възрази, но забеляза предупредителния поглед на баща си. Робърт Стивънс се намеси:

— Нийл, защо не се качиш за няколко минути? Аз ще проведа някой и друг разговор от колата. Канех се да ти спомена, че запазих един ключ от новата брава на Маги — в случай, че някога забрави своя. Тя го знае. Ще се обадя на майка ти и ще я помоля да ни чака там с него. Ще звънна и на детектив Хагърти.