Читать «Лунната светлина ти отива» онлайн - страница 12

Реакцията на Гордън Бейтмън била да убеди съпругата си да назове дома им „Скуайър Хол“ — подигравателно отдаване на почит към тъста му и тънък намек, че нито едно от другите му деца не се е сетило да го възслави.

Ърл винаги бе вярвал, че собственото му име е друга закачка със скуайъра, тъй като старецът непрекъснато се опитвал да създаде впечатлението, че е от онези Мурови, които в графството Дингъл са носили почетната титла „скуайър“. Скуайър в Дингъл произлизало от граф.

След като Ърл най-сетне бе убедил баща си, че не възнамерява да стане поредния погребален агент от фамилията Бейтмън, родителите му бяха продали погребалното бюро на една частна фирма, която запази фамилното име и нае човек, който да я управлява.

Сега родителите му прекарваха девет месеца годишно в Южна Калифорния, близо до омъжените му сестри, и бяха настояли Ърл да обитава цялата къща през това време — предложение, което той бе отклонил. Крилото бе обзаведено според вкуса му, а книгите му и произведенията на изкуството бяха затворени в остъклени шкафове, така че да не се повредят от праха. Имаше също така и главозамайваща гледка към Атлантика; морето действаше невероятно успокояващо на Ърл.

Спокойствие. Това може би беше думата, която ценеше най-много.

На шумната среща на наследниците на скуайъра Мур в Ню Йорк, той бе стоял встрани — доколкото му беше възможно — просто, за да наблюдава останалите. Опита се да не бъде прекалено предубеден, но не се присъедини към техните „Можеш ли да си представиш?“ дрънканици. Всичките му братовчеди изглеждаха отдадени на фукните за това колко добре се оправят, и също като Лаям, всички те обичаха да разправят изсмукани от пръстите истории за ексцентричния си — и понякога жесток — предшественик.

Ърл знаеше и колко се забавляваха някои от тях с това, че баща му бе четвърто поколение погребален агент. На срещата бе дочул двама да му се подиграват и да си правят гадни шеги относно гробарите и тяхната професия.

Дявол да ги вземе, мислеше си той сега, докато спускаше крака на пода и сядаше. Беше осем без десет, време да тръгва. Не му се ходеше особено на партито у Нюела тази вечер, но от друга страна Маги Холоуей щеше да е там. Тя бе невероятно привлекателна…

Да, нейното присъствие щеше да е достатъчно, за да не бъде вечерта скучна.

6

Д-р Уилям Лейн, директор на резиденцията „Латъм Майнър“, погледна часовника си за трети път през последните пет минути. С жена му трябваше да бъдат у Нюела Мур в осем часа; сега беше осем без десет. Едър, оплешивяващ мъж на около петдесет години, д-р Лейн умееше да успокоява пациентите си — бе въплъщение на търпеливостта, нещо, което обаче не успяваше да постигне спрямо тридесет и девет годишната си съпруга.

— Одил — извика той, — побързай, за Бога.

— Ей сега. — Гласът й, гърлен и мелодичен, долетя от горния етаж на дома им — постройка, някога служила за подслон на каретите на „Латъм Майнър“. Миг по-късно тя влетя в дневната, като закачваше обецата си.