Читать «Лунната светлина ти отива» онлайн - страница 11

Лаям реши да си позволи малко разтакаване. Отпусна се на хубавия, тапициран с тъмнокафяв марокен диван и внимателно вдигна крака върху старинната масичка за кафе, оформена така, че да напомня за тесте стари карти.

Затвори очи. Бе дълга и изпълнена със стресови ситуации седмица, но уикендът обещаваше да бъде интересен.

В мислите му изплува лицето на Маги. Какво забележително съвпадение, че тя имаше връзка с Нюпорт, много здрава връзка, както се оказа. Бе изумен, когато разбра за тях с Нюела.

Спомни си колко се притесни, когато осъзна, че Маги си е тръгнала от партито в „Дъ Фор Сийзънс“, без да му се обади. Ядосан на себе си, че така открито я беше пренебрегнал, той нямаше търпение да я открие и да оправи нещата. Когато поразпита и разбра, че Маги е била видяна да си тръгва с Нюела преди вечерята, той интуитивно почувства, че може би са в „Ил Тинело“. За млада жена, Маги бе с доста постоянни навици.

Маги. Представи си я за миг: красивото и лице, интелигентността и енергията, които излъчваше.

Лаям допи мартинито и с въздишка се надигна от удобното си място. Време е да тръгвам, помисли си той. Погледна се в огледалото в коридора, отбелязвайки, че вратовръзката „Хермес“ в червено и синьо, която майка му беше изпратила за рождения му ден, подхождаше на синия блейзер, макар че може би щеше да е по-добре с традиционния раиран костюм. Сви рамене, като реши да не се тревожи за това; наистина беше време да тръгва.

Взе връзката ключове и след като заключи вратата след себе си, потегли към партито на Нюела.

5

Ърл Бейтмън се беше изтегнал на дивана с чаша вино в ръка. Книгата, която току-що беше дочел, лежеше на масата до него. Знаеше, че е време да се преоблече за вечерята у Нюела, но се наслаждаваше на чувството за отпуснатост и използваше момента, за да обмисли събитията от последната седмица.

Преди да пристигне от Провидънс, бе приключил с преглеждането на курсовите работи на клас 101 по антропология и с удоволствие бе установил, че с малки изключения всички студенти бяха получили отлични и много добри оценки. Семестърът с тях щеше да бъде интересен — а можеше да се окаже и предизвикателство — реши той.

Сега обаче трябваше да се настрои за уикендите в Нюпорт, слава Богу вече без шумните тълпи из ресторантите и без уличните задръствания, така типични за летния сезон.

Ърл живееше в крилото за гости на фамилната къща — „Скуайър Хол“ — домът, построен от скуайър Мур за най-малката му дъщеря по случай брака й с Гордън Бейтмън, „вампирът“, както го наричал скуайърът, тъй като Бейтмънови се занимавали с погребална дейност от четири поколения.

От всички къщи, които бе подарил на седемте си деца, тази бе най-малката, при това значително по-малка — отражение на факта, че е бил против брака. Нищо лично, но скуайърът се ужасявал от смъртта и дори забранил в негово присъствие да се произнася тази дума. Да приеме в семейното огнище човека, който несъмнено щял да се занимае с ритуалите около собствената му смърт, би било нещо, което непрекъснато щяло да му напомня за забранената дума.