Читать «Лунната светлина ти отива» онлайн - страница 10

— Нюела, опитах да се свържа по-рано, но телефонът ти даваше заето. Току-що свърших и тръгвам към колата.

— Няма значение, щом тръгваш.

— Само се надявам да пристигна преди гостите ти, за да мога да се преоблека.

— О, не се притеснявай. Карай внимателно, а аз ще ги залъгвам с коктейли, докато пристигнеш.

— Разбрано. Тръгвам.

Мислейки си за разговора, Нюела се усмихна. Щеше да е ужасно, ако Маги се беше забавила с още един ден. Сега сигурно вече беше стигнала Бриджпорт, каза си. Вероятно щеше да попадне в някое задръстване, но поне вече пътуваше насам. Мили Боже, Маги пътува към мен.

Тъй като нямаше какво друго да прави за момента, Нюела реши да седне и да гледа ранните вечерни новини. Така пак щеше да й остане време за една хубава, гореща, отпускаща вана, преди гостите да започнат да пристигат.

Тъкмо се готвеше да излезе от кухнята, когато на задната врата се потропа. Преди да успее да надникне през прозорчето да види кой е, дръжката се завъртя. За миг се стресна, но когато вратата се отвори и посетителят й влезе, тя се усмихна топло.

— Здрасти — рече тя. — Радвам се да те видя, но до партито има още два часа, така че не можеш да останеш дълго.

— Не възнамерявам да стоя дълго — отвърна тихо посетителят й.

4

След като майка му се премести във Флорида, продавайки къщата, която бе сватбеният подарък на стария скуайър за баба му, Лаям Мур Пейн си беше купил апартамент на Уилоу стрийт. Използваше го редовно през лятото, но дори след като прибереше лодката си в края на сезона, той често идваше от Бостън през уикендите, за да избяга от трескаво оживения свят на международните финанси.

Апартаментът — просторен, четиристаен, с високи тавани и тераса с изглед към залива Неръгенсит, бе обзаведен с избрани мебели от семейния дом. Когато се местеше, майка му бе казала: „Тези неща не стават за Флорида, а и така или иначе никога не съм ги харесвала. Вземи ги. Ти си като баща си. Харесваш тези стари, тежки боклуци“.

Докато излизаше изпод душа и се пресягаше за хавлията, Лаям си спомни за баща си. Наистина ли толкова приличаше на него? — зачуди се той. Върнеше ли се у дома, след като цял ден бе търгувал на вечно оживения пазар, баща му винаги отиваше право до барчето в кабинета си и си приготвяше много сухо, много студено мартини. Пиеше го бавно, после, видимо отпуснат, се качваше горе да се изкъпе и да се облече за вечерта.

Лаям се избърса енергично, полуусмихнат от мисълта, че с баща си много си приличаха, макар да се различаваха в подробностите. Почти ритуалното къпане на баща му би подлудило Лаям; той предпочиташе бърз освежителен душ. Освен това обичаше мартинито си след баня, а не преди това.

Десет минути по-късно Лаям стоеше пред барчето в кабинета си, като внимателно си сипваше финландска водка в добре охладената и напълнена с лед сребърна чаша, после я разбърка. След това пресипа питието в чаша с тънко столче, добави отгоре капка-две сок от маслини, поколеба се и с одобрителна въздишка отпи първата глътка.

— Амин — каза гласно.

Беше осем без десет. Трябваше да бъде у Нюела след десет минути и макар че дотам имаше поне девет минути път с кола, не се притесняваше особено за точността. Всеки, който познаваше Нюела, знаеше, че сервирането на коктейлите непременно продължаваше поне до девет, а понякога и до по-късно.