Читать «813 — Двойният живот на Арсен Люпен» онлайн - страница 9

— Марко, държиш ли под око кутията… Какво особено има в нея? Абанос, инкрустиран със слонова кост… да, познато ми е… китайски стил предградие Сен-Антоан… Няма марка? А, малък кръгъл етикет, ограден със синьо и с номер… да, търговски знак… нищо важно. А дъното на кутията дебело ли е… По дяволите. Няма ли двойно дъно, тогава… Кажи. Марко, разгледай инкрустациите от слонова кост върху основата… или чакай, не, капака.

Той заликува от радост.

— Капакът, точно така, Марко! — Кеселбах примигна… — Наблизо сме… А, стари ми Кеселбах, не виждаше ли, че те наблюдавах скришом. Много си непохватен!

И обръщайки се към Марко:

— Е добре, докъде стигна? Огледало във вътрешността на капака ли? Хлъзга ли се… Има ли каналче? Не… добре, счупи го… Ами, да, казвам ти да го счупиш… Това огледало няма защо да е там… То е прибавено.

Той губеше търпение.

— Но, глупако, не се бъркай в това, което не те засяга… Подчинявай се…

Изглежда чу шума, който вдигаше Марко от другата страна на жицата при чупенето на огледалото, защото се провикна триумфално:

— Какво ти казвах, господин Кеселбах, че ловът ще е добър… Ало? Свърши ли? Е… Писмо? Победа! Всички диаманти на Носа и тайната на чичкото!

Той свали и втората слушалка, притисна грижливо двете към ушите си и поде:

— Чети, Марко, чети бавно… първо плика… Добре… Сега повтори.

И сам повтори:

— Копие на писмото в марокенената чантичка. А после? Скъсай плика, Марко. Позволявате ли, господин Кеселбах? Не е много коректно, но… Хайде, Марко. Господин Кеселбах ти позволява. Готово ли е? Добре, чети.

Той изслуша, а после извика:

— По дяволите! Не е ослепително. Хайде, ще резюмирам. Обикновен лист, сгънат на четири, чиито гънки изглеждат съвсем нови… Добре. Отгоре, отдясно на този лист следните думи: метър и седемдесет и пет, отрязано ляво кутре, и т.н. Да това е описанието на г-н Пиер Льодюк. С почерка на Кеселбах, нали?… Добре… А по средата на листа следната дума с големи печатни букви:

АПООН

— Марко, миличък, остави на мира листчето, не пипай нито касетката, нито диамантите. След десет минути ще свърша с моя човек. След двадесет минути съм при теб… А, чакай, изпрати ли ми колата? Отлично. Доскоро виждане!

Той постави слушалката на мястото й, отиде във вестибюла, после в спалнята, провери дали секретарят и прислужникът не са разхлабили въжетата си и че, от друга страна, не ги грози опасност да се задушат от кърпите, натикани в устата, им и се върна при своя пленник.

Имаше решителен и неумолим вид.

— Престани да се смееш, Кеселбах. Ако не говориш, толкова по-зле за теб. Реши ли?

— За какво?

— Без глупости. Кажи каквото знаеш.

— Нищо не знам.

— Лъжеш. Какво значи думата Апоон?

— Ако знаех, нямаше да я напиша.

— Така да бъде, но за кого, за какво се отнася? Откъде си я преписал? Откъде имаш това?

Г-н Кеселбах не отговори.