Читать «813 — Двойният живот на Арсен Люпен» онлайн - страница 10

Люпен поде, по-нервно и по-рязко:

— Слушай, Кеселбах, ще ти направя едно предложение. Колкото и богат и важен господин да си, между мен и теб няма голяма разлика. Синът на медникаря от Аугсбург и Арсен Люпен, принцът на обираните, могат да се споразумеят без срам нито за единия, нито за другия. Аз крада от апартаменти, ти крадеш от Борсата. А то е едно и също. Да, Кеселбах, хайде да се сдружим за тази работа. Имам нужда от теб, защото не я познавам. Ти имаш нужда от мен, защото съвсем сам няма да се оправиш. Барбарьо е глупав. Аз съм Люпен. Става ли?

Тишина. Люпен настоя с разтреперан глас:

— Отговори, Кеселбах, става ли? Ако става, ще ти го намеря за четиридесет и осем часа твоя Пиер Льодюк, нали за него става въпрос. Това ли е работата? Хайде, отговори де! Какво е това лице? Защо го търсиш? Какво знаеш за него? Искам да знам.

Той се успокои изведнъж. Сложи ръка на рамото на немеца и каза сухо:

— Само една дума. Да… или не?

— Не.

Той извади от горното джобче на Кеселбах чудесен златен хронометър и го постави на коленете на пленника.

Разкопча жилетката на Кеселбах, отвори ризата, оголи гърдите му и грабвайки стоманения стилет с позлатена дръжка, който се намираше близо до масата, го опря до гърдите на мястото, където биенето на сърцето повдигаше голата плът.

— Питам за последен път.

— Не.

— Господин Кеселбах, часът е три без осем. Ако след осем минути не отговорите, Вие сте мъртъв.

III

На другия ден сутринта, точно в определения час, комисарят Гурел се яви в хотел „Палас“. Без да спира, пренебрегвайки асансьора, той се изкачи по стълбите. На четвъртия етаж зави надясно, продължи по коридора и звънна на вратата на апартамент 415.

Не се чу никакъв шум и повтори. След няколко безплодни опита се запъти към канцеларията на етажа. Там имаше един метр д’отел.

— Г-н Кеселбах, ако обичате? Вече десет пъти звъня.

— Г-н Кеселбах не е спал тук. Не сме го виждали от вчера следобед.

— А секретарят и прислужникът му?

— И тях не сме виждали.

— В такъв случай и те не са спали в хотела?

— Изглежда.

— Изглежда. Но Вие би трябвало да сте сигурен.

— Защо? Г-н Кеселбах не е на хотел тук, той е у дома си, в своя частен апартамент. Ние не го обслужваме, обслужва го неговият прислужник, и не знаем какво става при него.

— Действително… действително…

Гурел изглеждаше доста объркан. Той беше дошъл с категорични заповеди, с точна мисия, в рамките на която неговият ум можеше да действа. Извън тези рамки той не знаеше добре как да постъпва.

— Ако шефът беше тук… — прошепна той, — ако шефът беше тук…

После си показа картата и изреди титлите си и попита за всеки случай.

— Значи не сте ги виждали да се връщат?

— Не.

— Но ги видяхте да излизат?

— Не съм.

— В такъв случай откъде знаете, че са излизали?

— От един господин, който дойде вчера следобед в 415.

— Един господин с кестеняви мустаци?

— Да. Срещнах го, когато си отиваше към 3 часа. Той ми каза: „Липата от 415 току-що излязоха. Г-н Кеселбах ще спи тази нощ във Версай, в хотел «Резервоар», където можете да му изпратите пощата“.