Читать «813 — Двойният живот на Арсен Люпен» онлайн - страница 11

— А кой беше този господин? В качеството си на какъв говореше?

— Не знам.

Гурел беше разтревожен. Всичко това му изглеждаше доста странно.

— Имате ли ключ?

— Не. Г-н Кеселбах беше поръчал специални ключове.

— Хайде да видим.

Гурел позвъни отново бясно. Нищо. Той се готвеше да си тръгва, когато внезапно се наведе и бързо прилепи ухо до дупката на бравата.

— Чуйте… като че ли… ами да… това е ясно… жалби… стенания… и блъсна силно с юмрук по вратата.

— Но господине, Вие нямате право…

— Нямам право ли?

Той блъскаше с все сила, но скоро се отказа, защото беше напразно.

— Бързо, бързо, ключар.

Едно от момчетата от хотела се отдалечи тичешком. Гурел крачеше отдясно наляво, шумно, чудейки се какво да прави. Прислужниците от другите етажи се струпаха на групи. Заприиждаха хората от канцеларията и ръководството. Гурел се провикна:

— А защо не влезем през съседните стаи? Те са свързани с апартамента, нали?

— Да, но резетата на свързващите врати винаги са спуснати и от двете страни.

— Тогава ще се обадя в Сигурността — каза Гурел, за когото очевидно нямаше никакво спасение без неговия шеф.

— А и в участъка — подсказа някой.

— Да, ако обичате — отговори той с тон на господин, който малко се интересува от тази формалност.

Когато се върна от телефона, ключарят довършваше изпробването на ключовете. Последният превъртя и отключи бравата. Гурел влезе бързо.

Той веднага се спусна към мястото, откъдето идваха жалбите, и се сблъска с двете тела на секретаря Шампан и на прислужника Едуард. Единият от тях — Шампан, с цената на търпението беше успял да разхлаби малко кърпата в устата си и надаваше глухи грухтения. Другият като че ли спеше.

Освободиха ги. Гурел се тревожеше.

— А г-н Кеселбах?

Той отиде в салона. Г-н Кеселбах седеше завързан за облегалката на фотьойла, близо до масата. Главата му беше клюмнала върху гърдите.

— Припаднал е — каза Гурел, като се приближи до него. Сигурно е правил усилия, които са го изтощили.

Той преряза бързо въжетата, които обвиваха раменете. Изведнъж тялото политна напред. Гурел го хвана с ръце и нададе ужасен вик:

— Но той е мъртъв! Пипнете… ръцете му са ледени, погледнете очите!

Някой се осмели да каже:

— Кръвоизлив в мозъка, без съмнение… или скъсване на кръвоносен съд.

— Действително, няма и следа от рана… това е естествена смърт.

Положиха трупа на канапето и го съблякоха. Но изведнъж върху бялата риза се появиха червени петна и щом я дръпнаха, забелязаха, че на мястото на сърцето гърдите бяха пробити от малък разрез, откъдето се стичаше тънка струйка кръв.

А на ризата беше закачена с топлийка визитна картичка.

Гурел се наведе. Това беше картичката на Арсен Люпен, цялата в кръв.

Тогава Гурел се изправи властно и рязко произнесе:

— Престъпление!… Арсен Люпен… Излезте… Излезте всички… Никой да не остане в салона и в спалнята… Пренесете и се погрижете за господата в другата стая… Излезте всички… и нищо да не се пипа… Шефът ще дойде!

IV

Арсен Люпен.

Гурел повтаряше съдбовните думи потресен. Те отекваха в самия него като погребален звън. Арсен Люпен! Бандитът-крал! Върховният авантюрист! Хайде де, нима е възможно?