Читать «Мустанги, убийци, Ласитър» онлайн - страница 61

Логан Баримор беше осъден на смърт чрез обесване. Цялото му имущество ставаше собственост на града и с него щяха да бъдат обезщетени засегнатите от злодеянията на Баримор. Присъдата трябваше да бъде изпълнена на следващата сутрин.

Ласитър обаче знаеше много добре, че когато хората на Баримор влязат в града, всичко ще отиде по дяволите. Вече беше говорил за това със съдията. Когато отведе Баримор обратно в килията, Мълроуз го последва и отново зае мястото си срещу Баримор, готов за стрелба.

— Щом някой от хората му подаде глава вътре, веднага ще стрелям, маршале! — увери го търговецът на фураж.

Той също беше изнесъл своя случай пред съда и поиска да му бъде върната земята, отнета с измама от Баримор. Дилърт му обеща, че ще си получи имотите. В края на краищата в града и околностите му всичко се знаеше, макар че досега не беше се говорило открито за тия неща. Всичко обаче се променяше и Ласитър твърдо беше решен да попречи на бандитите да всеят отново хаос в града и да освободят Логан Баримор.

Щом видя дружината ездачи да се връщат в града, Ласитър тръгна бързо към търговската къща на Баримор. Още преди това беше изпратил съдията и Фе при Мълроуз в затвора.

Когато Ласитър беше на около сто ярда от голямата сграда, ездачите завиха и влязоха през отворената задна врата. Той ги последва. Един от мъжете го видя и го показа на другарите си. Те слязоха от конете си и се наредиха срещу него.

— Мистър Баримор иска да говори с Уилям Ломакс и Джак Бенет — съобщи Ласитър. — Съгласих се само при условие, че ще оставите оръжията си тук. Ако сте съгласни, тръгвайте!

Джак Бенет веднага откопча колана си. Ломакс обаче пъхна палци под колана, издаде глава напред и тръгна към Ласитър.

— Значи мистър Баримор иска да ме види и ти си съгласен, така ли? — попита злобно той.

— Такова е сегашното съотношение на силите в града — отговори спокойно Ласитър. — Ако не сте съгласен, останете си тук.

Едрият бандит диво се изсмя. После светкавично измъкна колта от колана си и насочи дулото в корема на Ласитър.

Ласитър държеше паркъра в лявата си ръка, но нарочно не направи нещо.

— Вие не рискувате собствения си живот, Ломакс! Не рискувате и моя. На карта е поставен животът на Баримор! Ако с мен се случи нещо, в офиса също ще екнат изстрели. Махнете револвера си или Баримор няма да говори вече с никого.

Джак Бенет се приближи до тях.

— Уил, няма смисъл! Нека оставим оръжията си тук и да чуем какво има да ни каже шефът. Ще можем ли да говорим на четири очи с него?

Ласитър кимна. Бенет се ухили и скрито бутна Ломакс в хълбока.

— Не мога да проумея защо трябва да се съгласим — изръмжа Ломакс.

— Най-добре попитайте Баримор — предложи Ласитър. — Дълго трябваше да уговарям съдията, докато той най-после се съгласи да разговаряте с шефа си.

— Нека да отидем с него! — настоя Бенет с дрезгавия си глас и отново побутна приятеля си.

Най-после Ломакс се съгласи. Пъхна пистолета си в кобура, откопча колана, нави го на руло и го хвърли с точен замах в ръцете на един от мъжете.