Читать «Мустанги, убийци, Ласитър» онлайн - страница 59

Накрая влезе и Джак Бенет — без оръжие и смъртнобледен. Едва сега Ломакс забеляза, че кобурите на останалите също бяха празни, че никой не носеше пушка.

Той скочи. Като стреснат от лош сън впери очи в Джак Бенет, защото разбра, че само той може да му обясни как така лошият сън е станал действителност.

— Ласитър… е… тук? — замърмори той.

Джак Бенет вдигна рамене.

— Да! Появи се в офиса, негодникът. Бяхме само с Баримор, нямахме никакъв шанс срещу него.

— Но… Как е възможно? — гласът на Ломакс секна.

— Ония негодници в пекарната и всички останали сигурно са спали — рече Джак Бенет. — Другояче не мога да си го обясня.

— Тия кучи синове! — извика Ломакс. — Повикай всички тук и аз лично ще се разправя с тях!

— Не забравяй, че беше тъмно — намеси се един от мъжете.

— Тъмно — светло! — изръмжа Ломакс с пламтящо от гняв лице. — Вече сто пъти си говорихме за това!

— Сидни, оня кучи син, който пукна, си е назначил заместник, преди да напусне града — обясни Джак Бенет. — Дейв Дилърт! Доколкото разбрах, утре той ще води съдебен процес срещу Баримор по дело за убийство.

— Какво?! — стисна юмруци Ломакс.

— Старият Зензибър беше собственик на езерото, от което сега стадата на Баримор пият вода. Намира се северно от Стендинг Рок — заговори Бенет. — Баримор му даваше луди пари. Но проклетият дъртак… И тогава му теглихме куршума. И то пред много чужди хора!

— Не искам да чувам нищо за това! — изсъска Уилям Ломакс. — Какво каза за Дейв Дилърт?

— Утре ще насрочи нови избори за съдия, а след това ще обвини Баримор в убийство на стария Зензибър. — Бенет вдигна рамене. — Тъй като там имаше много свидетели, шерифът може да си изпати. С Ласитър не можем да се справим. Обеща да застреля веднага мистър Баримор. Вече три пъти бях сигурен, че ще го направи. И каза, че утре сутринта ще го обесят!

Уилям Ломакс решително скочи на крака.

— Свикай всички мъже! Всички! За какво са ни вече постове? Ще отидем право при Дейв Дилърт и ще го заловим.

— Сигурен съм, че там е и уличницата на Ласитър — подхвърли един от мъжете. — А тя е много по-ценна от новия съдия. Ако Ласитър моментално не освободи шефа, ще му я пратим в ковчег!

— Ти видя ли някъде Фе Парсън? — обърна се Ломакс към Джак Бенет, който бързо поклати глава.

— Оседлайте конете и съобщете на всички останали! — извика Ломакс с креслив глас. — След десет минути потегляме!

Мъжете се втурнаха навън. Ломакс вдигна от масата колана с револверите и го закачи на кръста си. С шапка в едната ръка и уинчестър в другата, той тежко закрачи след хората си.

Преди да са минали и десет минути, той вече галопираше начело на дружина мъже вън от града. Препуснаха по западното шосе и още преди зазоряване стигнаха малката ферма. Обкръжиха къщата, слязоха от конете и откриха безредна стрелба по прозорците и вратите.

— Излизай, Дилърт! — изкрещя заповеднически Ломакс. — Вземи и жената!

Изстрели прорязаха утринната тишина. Но в къщата нищо не помръдваше. Прозорците зееха тъмни и неми. Когато Ломакс заповяда да се спре стрелбата, всички прозорци бяха със строшени стъкла, а вратите пробити от многобройни куршуми. С готови за стрелба пушки мъжете нахлуха в къщата, за да измъкнат Дилърт и Фе Парсън.