Читать «Мустанги, убийци, Ласитър» онлайн - страница 60

Но къщата се оказа празна. Разочаровани и вбесени от гняв, мъжете се мятаха от стая в стая, преобръщаха мебелите и трошаха всичко по пътя си.

— Знаели са, че ще дойдем, и са офейкали! — извика един от бандитите, когато най-после се събраха при конете.

— Проклета работа! — изръмжа Уилям Ломакс. — Наистина ли Ласитър спомена Дейв Дилърт? Да не си сбъркал, Бенет?

— Точно Дилърт каза. Ясно го чух! — потвърди Бенет.

— Явно е искал да ни баламоса! — подхвърли гневно Нед Хайер.

Ломакс се протегна и се огледа наоколо.

— Да се връщаме! Но първо запалете всичко тук!

Всички чакаха тази заповед. Втурнаха се като диви към къщата. Един от тях намери бензин. Скоро тя избухна в пламъци.

15.

Ласитър се стресна в съня си. Беше легнал на масата в офиса. Вече се зазоряваше. Настъпваше новият ден. Той скочи от масата, взе двуцевката си, отключи вратата към улицата и погледна навън.

Срещу себе си видя два коня. Фе ги държеше за юздите. Дилърт и още четирима мъже стояха под навеса на пекарната. Фигурите им едва се различаваха в настъпващото утро.

Ласитър се усмихна доволно, Фе беше направила всичко както трябва. Съобщила е на Дилърт, че Ласитър е влязъл в открита битка с Баримор, и го е довела рано сутринта с необходимите свидетели пред канцеларията на шерифа.

Когато Ласитър излезе навън с вдигната за поздрав ръка, той прецени, че в момента хората на Ломакс вече се връщат обратно. Миналата вечер ги видя да излизат от града.

Ласитър стисна ръцете на мъжете и нежно прегърна Фе.

После влязоха в офиса и той заключи вратата.

Дейв Дилърт седна до масата и разтвори документите си, а Ласитър отиде в килията и събуди Баримор.

— Какво? — извика сънено бившият шериф. — Дойдохте ли, Уилям? Аз ей сега…

Той млъкна и недоверчиво втренчи очи в Ласитър.

— Ставайте! — подкани го градският маршал. — Започва делото!

— Какво?!

Ласитър изведе Баримор от килията и го отведе в бюрото. Мълроуз вървеше след тях.

Баримор видя Дейв Дилърт и свидетелите и стреснато се спря на вратата. За момент в очите му проблесна уплаха, но бързо се окопити.

— Какво е това? — извика злобно той. — Съд ли? Никога няма да призная този съд!

— Седнете и млъкнете — рече Дейв Дилърт. — Ще ви се даде думата после. Но ще говорите, когато аз ви помоля.

Баримор поиска да остане прав. Ласитър го хвана за ръката и го бутна на приготвения стол. После отстъпи назад.

— Маршале, отворете вратата и съобщете на хората, че сега ще започне съдебното дело срещу Логан Баримор. Той е обвинен в хладнокръвно убийство на Мелхиор Зензибър пред очите на много свидетели.

Ласитър се обърна и излезе на улицата. Вдигна пушката си и стреля три пъти във въздуха. После високо извика:

— Започва процесът за убийството на Мелхиор Зензибър от Логан Баримор — сега!

След това Ласитър се върна в офиса и застана до отворената врата. Едва след половин час първият любопитен прекрачи прага. Ласитър го помоли да свали шапка и му посочи място. Когато Дейв Дилърт обяви присъдата, залата вече беше препълнена. Поне две дузини хора стояха на улицата.