Читать «Мустанги, убийци, Ласитър» онлайн - страница 62

Бенет и Ломакс излязоха от двора, следвани от Ласитър. На улицата минувачите се спираха да ги гледат. Дори колите спираха. Междувременно целият град беше научил какво е станало в офиса на шерифа и че Логан Баримор е осъден на смърт. Не само Ласитър и хората в офиса, целият град очакваше завръщането на шайката въоръжени мъже. Всеки знаеше кои са двамата, които крачат по улицата, придружени от чуждия маршал.

Минувачите образуваха шпалир по улицата към офиса. Пред канцеларията чакаха поне стотина души.

Един от свидетелите на Дилърт им отвори вратата. Ласитър влезе последен и веднага насочи двуцевката си към Ломакс.

— Бенет, ти можеш да изчезваш! — каза той. — Обясни на другарчетата си, че играта свърши. Вече няма какво да правите тук. Ще арестувам Уилям Ломакс и ще го тикна в затвора. След десет минути съм отново при вас. Ако заваря някого в кантората, чака го същия път. В офиса, после в килията и през задната врата — на бесилката.

Уилям Ломакс го изгледа с омраза, а Бенет стоеше там като ударен от гръм и се чудеше къде да се дене.

Ласитър сложи белезниците на Ломакс и го отведе в затвора. Когато заключи вратата на килията, външната врата на офиса хлопна. Джак Бенет беше излязъл.

Дейв Дилърт с облекчение се усмихна. След Баримор Уилям Ломакс беше всепризнатият водач на шайката. Дилърт беше на мнение, че цялата банда не я бива за нищо. Трябваше само да ги лишат от водачите им — от Баримор и Ломакс! Други лидери в бандата нямаше.

Изглежда, че сметката на Дилърт беше вярна. Един от свидетелите му пазеше на вратата. Оттам добре се виждаше търговската кантора на Баримор. При всеки ездач, който излизаше през портите й, той провираше глава през вратата и извикваше поредния номер.

Фе следеше всичко напрегнато и със страх в очите.

След като човекът съобщи за петнадесетия ездач, известно време не се появи. Фе хвана Ласитър под ръка и силно се притисна до него. Вратата отново се отвори, но този път мъжът влезе вътре и я захлопна след себе си. Обърна се към Ласитър:

— Четирима души! Без коне. Вървят по улицата насам!

— Всички да останат по местата си! — каза Ласитър. Внимателно се освободи от прегръдката на Фе, остави двуцевката на масата и излезе навън.

Слънцето беше залязло. В близост до офиса нямаше жива душа. Рамо до рамо четиримата бандити маршируваха по улицата. С еднаква крачка, с движещи се в такт ръце.

Човекът на левия фланг беше Джак Бенет, проклетото копеле, дето на нищо не се научи и не съумя да използва шанса си, който профуча край носа му. Следващият беше Хайер. До него вървеше Гейтс. Четвъртият беше познат за Ласитър, но не знаеше името му. Зад Ласитър вратата се отвори и навън надникна Мълроуз.

— Ще пречукаме Баримор и Ломакс, ако не се разкарат — прошепна той. — Кажете го на тия негодници, Ласитър!

Ласитър му кимна да се прибере. След като вратата се затвори, той тръгна право срещу четиримата бандити. Срещнаха се точно при пощата, спряха се на разстояние по-малко от десет крачки.

— Хората на Баримор вече отплуваха надолу по Рио Сан Хосе — заговори пръв Ласитър. — Вие какво правите още тук? Тръгвайте след тях!