Читать «Мустанги, убийци, Ласитър» онлайн - страница 16

— Убиец! — крещеше тя извън себе си. — Проклет убиец, ти ми го отне, а аз толкова го обичам!

После изплака отчаяно, падна на колене до големия мъж, скри лице в ръцете си и неудържимо захълца.

Лем я изгледа и презрително изкриви устни.

— Не стига, че си мърсувала с това копеле, ами и целият ни имот отиде по дяволите.

— Не, не е вярно! Обичам го, а и той ме обича. Той беше първият мъж в живота ми и ще бъде последният, така че не ме наричай курва!

Фе говори още дълго, но от плача й думите трудно се разбираха.

Затова я оставиха на мира, вдигнаха припадналия Ласитър и го преметнаха напряко на седлото, като го овързаха здраво, за да не падне по пътя за града. Бяха решили да го предадат на Баримор с надеждата, че за награда той ще ги остави на мира. Друг изход нямаше. При откритите сблъсъци винаги те бяха победените. Може би молбите щяха да помогнат. Все пак двамата имаха големи семейства, трябваше всеки божи ден да хранят много гладни гърла.

Ори и Лем се огледаха за Фе, тъй като плачът й неочаквано беше спрял. Тя продължаваше да стои на същото място, но вече не хълцаше, а гледаше братята си с широко разтворени очи.

— Лем, какво правите там? — извика тя. — Какво е това? Къде ще го отнесете?

Ори продължи да го връзва.

— Той е мъртъв. Лем му видя сметката. Сега вече не ти трябва. Ще го откараме на гробищата.

— Не! — изпищя като луда Фе и скочи на крака.

— Ори дрънка глупости! — каза Лем и тежко пристъпи към нея. — Трябва да го отнесем при Баримор. Кучият му син иска това от нас. — И той сложи ръка на рамото й. — Трябва да ни разбереш. Нищо не дължим на Ласитър. Напротив! Това, че изгоря всичко тук, е по негова вина.

— Но, Лем! Нали Ласитър беше горе при мен! — упрекна го Фе. — Как можеш да твърдиш подобно нещо?

Ори отиде при тях.

— Изпрати я при Клариса, Джини и децата. Да им помага там. Аз ще доведа конете. — И бързо ги отмина.

— Не правете това, Ори! — изплака отчаяно Фе. — Милтън и Бъд вече тежат на съвестта на Баримор. А сега искате да убие и моя любим! Не бъдете подли, Лем! Ласитър щеше да се пребори с тях. Щеше да принуди Баримор да ни върне отново ранчото. Щеше да отмъсти за Милтън и Бъд. Можеш да бъдеш сигурен в това. Ако тогава беше тук, никога нямаше да допусне да ги обесят. Никога!

— Не се чуваш какво говориш!

— Заради него убиха всичките ни коне, а сега ще му заведете и Ласитър!

— Върви при жените и децата. Нали знаеш скривалището оттатък хълма. Малкият Лари е болен. Джини не може по цял ден да се грижи за него. Отивай, сега домът ни е там.

— Няма да го предадете! — избухна Фе, отскубна се от тях и хукна към Ласитър. Но Лем й подложи крак и тя рухна на земята.

— Подчинявай се! — каза той сурово и се изсмя.

Ори пристигна с конете.

— Кажи й да стане и да върви при Джини и Клариса! — извика той.

— Но Ласитър… Аз го обичам! — проплака Фе.

— Обичам го! — подигра й се Ори. — Сритай я отзад, Лем!

— Мога да я разбера — сви рамене Лем. — Но нищо не мога да променя.

— Няма какво да разбираш, ами я вдигни и хубаво я сритай! Жените имат нужда от нея! — извика сърдито Ори и се метна на седлото.