Читать «Мустанги, убийци, Ласитър» онлайн - страница 14

— Какво общо има тя? — попита сърдито Ласитър.

— Ти си търсен от закона — отговори Ломакс, надигна се на колене и разтърка тила си.

— Какво? Какъв закон? Само че ми отговори както трябва!

— Законът на мистър Баримор!

Ласитър се изсмя и отпусна револвера си.

— Изчезвай! И никога повече не се мяркай насам! Много здраве на Баримор! Ако продължавате да ме преследвате, ще се върна в Блу Уотър. А там и сто души като теб няма да могат да го защитят. Защото ще си взема верен приятел. — И Ласитър вдигна ръка с четиридесет и пет милиметровия пистолет. — Този!

— Нека онази курва вътре ти каже кое ще бъде по-добре за вас — предупреди го Ломакс.

Ласитър стреля и Ломакс се сви разтреперан, когато шапката му отлетя.

— Не смей повече да си отваряш устата, защото следващият куршум ще заседне три сантиметра по-ниско!

Уилям Ломакс хвърли към него поглед, пълен с гняв и омраза. Но насоченият револвер го укроти и той бързо стана, вдигна шапката си и се оттегли от полесражението. Хората му вече бяха изчезнали. Ласитър се загледа след него с присвити очи.

— О, Господи! — въздъхна зад него Фе. — Качили са се откъм каньона Хако!

Той се обърна към нея.

— Нали братята ми знаят, че съм тук! — извика отчаяно тя. — А това може да означава единствено, че са мъртви! — Фе скри лице в ръцете си и избухна в отчаян плач. — Боже Господи!

Ласитър я прегърна.

— Успокой се! Ще отидем да видим. Още нищо не се знае.

— Братята ми знаят, че съм тук! Никога не биха пропуснали Ломакс и хората му. Казах им какво щяха са сторят с мен Харалд Берл и Лаурел Джуд там долу на шосето, ако не беше се появил ти. Нали много добре знаят колко ме е страх от хората на Баримор!

Нищо не можеше да я успокои. Тя искаше веднага да оседлае мустанга, но Ласитър успя да я разубеди. Както предишния ден, той я взе пред себе си на седлото е тръгна след Ломакс и хората му, които вече бяха изчезнали между скалите.

Пътят водеше към изхода на зелената долина през тясна клисура със стръмни стени, които при навлизането в каньона все повече и повече се разширяваха, така че успяха да преминат на кон и последния стръмен участък. Ласитър усети миризма на изгоряло и измъкна уинчестъра от чантата на седлото, тъй като се опасяваше от нова среща с ония типове. Скоро обаче разбра, че това не беше миризма на лагерен огън.

Мирисът ставаше все по-силен и скоро стана непоносим. Сега вече Ласитър се убеди: миришеше на пожар. Ето че и Фе ужасено изпищя и посочи напред.

— Ранчото! Няма го вече!

Ласитър пришпори коня и напрегнато се огледа на всички страни. Вече и той започна да мисли, че братята на Фелиситас са намерили смъртта си.

Уилям Ломакс си е пробил път през каньона Хако с жестока борба. При това братята на Фе са претърпели поражение. Хората на Баримор са ги отстранили от пътя си. Друго обяснение не можеше да има.

Фе стоеше пред развалините на ранчото и тихо викаше братята си:

— Ори, Лем, къде сте? Ори, Ори, Лем, отговорете!

Ласитър спря до нея. Никъде не се виждаха човешки тела. Фе с мъка се извърна:

— Всички са изгорели в огъня!