Читать «Мустанги, убийци, Ласитър» онлайн - страница 17

Лем отиде при Фе, клекна до нея и я потупа по гърба.

— Хайде, стани! Нищо няма да помогне. Виж, аз…

— Няма какво да я утешаваш, ами я ритни по дебелия задник! — ядоса се още повече Ори.

Фелиситас се обърна и седна на земята.

— Твоята Клариса има дебел задник! — извика гневно тя и разтвори ръце. Изплези му се, а после наду бузи и каза: — Ей толкова е тлъста твоята!

Лем хвана поводите на кафявия кон и се качи на своя. Двамата мъже избухнаха в смях.

— Като се ядоса, става същинско дете — каза Лем.

Двамата потеглиха, без да изпускат от очи сестра си.

— Тежко ти, ако Джини и Клариса се оплачат от тебе! — допълни Ори и мрачно се усмихна.

Тя отново се изплези и в очите й проблесна омраза.

Малко по-късно двамата я видяха да тича по брега на Рио Хако.

— Какво ли ще каже Баримор? — попита Ори, щом наближиха Блу Уотър.

— Дявол знае! Но се надявам да бъде разумен — Лем се обърна. — Дали Ласитър не се е съвзел вече?

— Не вярвам!

— Добре го фраснах! — Лем се изсмя грубо. — Обзалагам се, че дори не знае откъде му е дошло.

— Ако не получим от Баримор онова, което искаме, никога няма да си простя за мъката, дето причинихме на Фе — промълви Ори.

— На Фе? — ухили се Лем и го изгледа. — Искаш да кажеш, че Ласитър я е…

— Не знам. Но във всеки случай тя се е влюбила в него.

— Кой всъщност е тоя тип?

Ори се намръщи и сви рамене.

— Сигурно е някой скитник и тя няма защо да реве за него.

— Откъде знаеш?

Лем се обърна и презрително изгледа Ласитър.

— Само го виж! Познавам тия типове. Те са нищо. Дребен мошеник, който сигурно е измамил и нашата Фе. Свалял й е звезди от небето, за да го пусне при себе си.

— Не бъди толкова сигурен — отговори му Ори. — Фе е почтено момиче. И Клариса казва същото.

— Твоята Клариса има само умен корем. Особено когато е издут, както сега.

— Е, да, плодовита е. — Ори се ухили широко, доволен и горд. Вече имаше седем деца. Осмото беше на път.

— Дано само бебето не се роди с белег като червена дяволска глава на гърба си.

Ори изгледа угрижен брат си.

— Не споменавай за това пред Клариса, чуваш ли!

Лем замълча. Стигнаха Блу Уотър и потеглиха по Мейн Стрийт. Минувачите се спираха да ги гледат. Хората от каньона Хако бяха известни. Също и това, че Баримор ги смяташе за бандити и конекрадци и искаше да се отърве от тях. Щом ги споменеше, наричаше ги единствено паразити.

Вече беше обесил двама от братята, след като ги беше уличил в кражба на добитък. Затова повечето хора се изненадваха, че тия мъже са посмели да влязат в града.

Кого водеха със себе си?

Да не би бандита, когото Баримор търсеше от няколко дни и когото преследваше? Ако наистина беше той, дързостта на мъжете от каньона Хако ставаше понятна за повечето хора.

Братята спряха пред офиса на шерифа и отвързаха Ласитър, който все още беше в безсъзнание. Шерифът излезе навън с още двама, които им помогнаха, без да продумат. Четиримата внесоха Ласитър в канцеларията. Когато минаха покрай него с тежкия си товар, Баримор ги изгледа безизразно.

— Отнесете го в килията! — изръмжа той. Баримор влезе след тях и затвори вратата.