Читать «Мустанги, убийци, Ласитър» онлайн - страница 18

Братята първи се върнаха от затвора и застанаха пред него с шапки в ръце.

— Ние не знаехме, че този мъж е бил горе в долината на мустангите, мистър Баримор — проговори почтително Лем. — Наистина не знаехме. Тази сутрин той слезе при нас в каньона и веднага го заловихме. Ето, доведохме ви го. Можем да се закълнем, че това е самият Ласитър, сър!

Баримор ги изгледа един по един, отиде зад бюрото си и седна. Братята стояха прави пред него.

— Горе е бил заедно с Фелиситас, както ми съобщиха — произнесе със скърцащия си глас Баримор.

— Много съжаляваме за това — отговори Лем, въртейки шапката между големите си лапи.

Ори също беше неспокоен. Той нервно пристъпваше от крак на крак.

— Не искаме награда за залавянето му, сър. Само вашето уверение, че можем да останем в каньона — добави братът.

— Казах, че той е бил горе заедно с Фелиситас — изръмжа Баримор. — Колко време са били заедно?

Братята се спогледаха.

Лем понечи да отговори, но замълча, тъй като Ласитър се раздвижи.

— Я виж! — прошепна Ори. — Ласитър идва на себе си.

— Защо ли не го убих на място? — процеди през зъби Лем. — Тогава нямаше да сме тук.

— Сега е в ръцете на Баримор и той може да го обеси. Затова трябва да ни освободи. Трябва! — Ори сви ръцете си в юмруци и ги разтърси.

5.

Ласитър отвори очи, но бързо ги затвори, без да успее да разбере нещо. В главата му всичко се въртеше и той се напрегна да осъзнае къде се намира. Но нищо не му идваше на ума. Нищичко! Усещаше само силна болка в главата. Затова вдигна ръце и притисна лицето си. Чуваше и някакви гласове, но не можеше да установи откъде идват.

Какво беше станало с него и къде, по дяволите, се намираше?

Мина доста време, преди да започне да си спомня. Най-после разбра, че лежи в някаква килия, и то в затвора на Блу Уотър. Разбра също, че е попаднал във властта на Баримор и е напълно изложен на неговия произвол, без помощ отникъде.

Той се надигна и надникна през решетките към съседната килия, в която бяха братята на Фе.

Лем, този кучи син, го беше ударил. После го бяха докарали в града, точно при този негодник, който беше опожарил ранчото им. Но и те явно бяха объркали конците. Иначе не биха били тук.

— Е, глупаци такива! — промърмори Ласитър, но веднага усети как остра болка прониза, главата му.

Двамата го изгледаха мълчаливо.

— Къде е Фе?

— На сигурно място — отговори Ори. — Остана в каньона.

Предната врата се отвори с трясък. Двама мъже влязоха в затвора и спряха пред килията на Ласитър. Единият насочи револвера си към него, другият отключи, влезе в килията, надяна му белезници и отстъпи назад.

— Ставай и върви с нас! — заповяда той. Двамата бяха помощници на шерифа. Носеха цивилни костюми и ботуши с тежки шпори, които звънтяха на всяка крачка. Отведоха Ласитър в офиса. Там седеше Баримор заедно с един възрастен джентълмен.

— Ето го този негодник — заяви Баримор, измервайки Ласитър с гневен поглед. — Уби двама от най-добрите ми хора и упорито се съпротивляваше при арестуването си.

— Но все пак го хванахте! — отбеляза джентълменът, който беше облечен в сив двуреден костюм. Пред него на масата лежеше цилиндър в същия цвят.