Читать «Мустанги, убийци, Ласитър» онлайн - страница 10

— Сама. Гледах братята си да плуват и когато един ден паднах във водата, вече можех да плувам. С обездката беше същото. Бяхме уловили един черен жребец. Същият негодник като онзи отвън. Когато вече никой не смееше да го яхне и братята ми искаха да го оставят за товарен кон, аз посмях да се кача отгоре му. Едва не ми счупи кръста. Но пък му изкарах всичкия въздух от конските дробове. Два пъти повторих този номер. После вече придоби по-добри маниери. По това се познават добре възпитаните коне. Че имат маниери. С мъжете е същото. За съжаление братята ми са зле възпитани.

— Колко братя имаш?

— Четири.

— О!

Тя наведе очи.

— Двама от тях са вече мъртви.

— Нещастен случай при обяздване или при лов на коне?

— Умряха на бесилката. Бяха конекрадци!

„Значи е вярно“, помисли си Ласитър.

— Поне Баримор твърдеше така — продължи Фелиситас, гребейки бързо с лъжицата си. — Ако ги познаваше, никога не би казал подобно нещо за тях.

— Съд ли ги осъди? Трябва да е имало свидетели…

Фе остави лъжицата.

— Готова съм. Ти наяде ли се?

— Почти ще се пръсна.

Тя погледна в тенджерата.

— Тъкмо ще стигне и за утре.

После стана отнесе съдинката на печката и я бутна в ъгъла.

— Да, имаше съдебен процес — каза тя, като седна отново на масата. — На улицата пред шерифския офис. Баримор накара десет от хората си да се явят като свидетели. Всички казаха едно и също. Тогава съдията осъди братята ми на смърт и същите тези мъже, които се явиха като свидетели, ги обесиха. Боже мой, какъв ужас беше!

Тя се загледа мрачно пред себе си и очите й се напълниха със сълзи.

— Бяха такива добри момчета…

— А другите ти братя? Искам да кажа, те не предприеха ли нещо?

— Те узнаха едва на следващата сутрин. Какво можеха да сторят?

Фелиситас събра чиниите и приборите, стана и отиде да ги измие. Ласитър не искаше да я притеснява повече с въпросите си. Трябваше да си изясни някои детайли, които го интересуваха. Мустангът зад къщата пронизително изцвили. Фелиситас подскочи и се обърна към Ласитър:

— Табун диви коне! Усетил ги е. Ела! Ела да видим!

Тя хукна навън и Ласитър бързо я последва. Когато пристъпи прага, тя вече стоеше с разкрачени крака и далекоглед на очите си. Въобще не беше забелязал кога го е взела. След малко Фе свали далекогледа, обърна се към него и замаха с ръка:

— Ела при мен! Там са, на север!

Ласитър застана до нея, взе далекогледа и погледна. През един прорез между скалите в края на клисурата откри три коня, изправени върху отдалечено карстово било. Животните бяха на черно-бели петна. Повече не се виждаше.

— Виждам три!

— Да, нещо като преден пост — обясни Фе. — Утре ще сляза в каньона Хако да съобщя на братята си.

Той й подаде далекогледа и тя отново погледна през него. Беше възбудена от появата на конете.

Слънцето залезе и за секунди животните в далечината изчезнаха. Фе отпусна далекогледа.

— След два дни са тук. Всички! Цялото стадо. Би могъл да ни помогнеш да ги докараме пред платнищата!

Без да изчака отговора му, тя отиде до оградата и се облегна. Мустангът се обърна към нея и я загледа с интерес.