Читать «Мустанги, убийци, Ласитър» онлайн - страница 11

— Благодаря ти — каза му тя. — Видях ги. Но въпреки това утре е твой ред!

Дивият кон кратко изцвили. Фе се извърна към Ласитър:

— Виждаш ли! Той ме разбира. Всички коне ни разбират, само дето ние не ги разбираме.

Ласитър кимна с глава. Вероятно тя имаше право. Никога не беше разглеждал въпроса от тази му страна. Май беше вярно това, което каза Фе. Често беше забелязвал, че конят му много добре разбира какво се иска от него. Ласитър обаче не винаги можеше да си обясни поведението му.

— Искаш ли чаша уиски? — изтръгна го от мислите му Фелиситас.

Той я изгледа. Това момиче непрекъснато го смущаваше. Последва я в колибата, където ги очакваха две пълни чаши — една за него и една за нея.

Беше твърде много за жена. Затова задържа ръката й.

— Ако изпиеш това, Фе, ще паднеш под масата!

— Искам да забравиш какво щеше да се случи там долу — произнесе с треперещ глас тя. — Искам да мислиш, че съм красива.

Той взе чашата от ръката й, остави двете чаши на масата и я обгърна с ръце.

— Но за това не ни е нужно уиски!

Слънцето отдавна беше залязло, смрачаваше се. В колибата беше полутъмно. Предметите почти не се различаваха.

Фелиситас потърси погледа му.

— Ти си красив и голям мъж, Ласитър. Моля те, обичай ме!

Ласитър нежно я целуна.

— Няма защо да ме молиш!

Тя скри лице на гърдите му.

— Аз… аз още никога не съм го правила. Трябва ли да се страхувам?

Тия копелета долу на пътя! Щяха да съсипят младостта й! Ласитър беше истински доволен, че случайността го отведе там точно навреме. Той я притисна нежно до себе си и започна да я милва.

— Не бива да се страхуваш! Много е хубаво, когато се любиш.

Тя закима с глава, но не посмя да го погледне. Той почувствува желанието и очакването й, вдигна я на ръце и я зацелува. Тя обгърна с ръка врата му и отговори на целувките му, без да отвори очи. Ласитър я отнесе в стаята, отпусна се с нея на леглото и продължи да я милва нежно, докато не я облада с голямо внимание. Тя потрепера и за момент като че ли се вцепени от страх. Но Ласитър беше достатъчно опитен и бързо успя да я върне към върховното преживяване. Чертите на лицето й се отпуснаха и по устните й пробягна унесена усмивка. Той успя да разбуди чувствеността й и в нея избухна буря от емоции, които я накараха почти да загуби съзнание.

Огънят беше запален, пламъците на страстта се разгаряха с буйна сила. Фе беше щастлива, че е станала жена, и още по-щастлива от това, че именно Ласитър я беше направил такава. Той беше толкова голям, толкова силен и същевременно толкова нежен и мил! Тези мисли предизвикаха сълзи в очите й. Големият мъж нежно пресуши сълзите й с целувки, без да задава въпроси. Фе беше сигурна, че той разбира какво става с нея и беше толкова щастлива, че й се искаше единението им да трае вечно.

Любовното опиянение продължаваше и така първият любовен час се превърна в дълга любовна нощ. Вече се зазоряваше, когато двамата заспаха прегърнати.

3.

Когато Ласитър отвори очи, беше сам в леглото. Слънцето беше изгряло. Беше го събудил някакъв шум. Отвън се чуваше конски тропот и неспирни плясъци с камшик.