Читать «Подземието на смъртта» онлайн - страница 8

— Само двама са — отговори европеецът.

— Нима искате да стреляме?

— Не, защото веднага ще наскачат всички моряци от джонката.

— Какво да правим, господарю?

— Да почакаме да се приближат и после ще ги бутнем във водата.

През това време двамата моряци от кораба бяха спуснали във водата малка лодка, която едва ги побираше, и се заеха за веслата.

Малката лодка, управлявана от здрави ръце, настигаше вече първата. Сенг и другарят му не се помръдваха. Опасността ги правеше смели.

— Бъди готов, Сенг — каза европеецът. — Лодката им е лека и лесно ще я обърнем.

— А после?

— Ще хванем веслата и ще избягаме с всичка сила. Изглежда, никой няма по бентовете.

— Но моряците от джонката сигурно ще стрелят.

— Преди да се усетят, ще бъдем далече. Ето ги, Сенг. Подкарана напред с всичка сила, лодката се удари в тази на двамата бегълци толкова неудачно, че почти се преобърна.

Сенг и другарят му се бяха изправили бързо и преди още моряците да се съвземат от удара и да възстановят равновесието си, уловиха края на лодката.

Двамата моряци изчезнаха в тъмната вода на канала, после изплуваха внезапно на повърхността и викаха отчаяно:

— Помощ! Помощ!

Сенг, който се намираше близо до тях, им стовари два тежки удара с веслото, после тласна лодката към отсрещния бряг, където растенията хвърляха по-гъста сянка.

— Бързо грабвай веслата и да не губим нито миг! — каза китаецът.

На кувертата на кораба се разтичаха хора, събудени от виковете на двамата моряци, които се въртяха все в средата на канала, като се раздираха да викат:

— Бягат! Стреляйте!

— Къде? По кого? Какво е станало? — чуваха се гласове от кораба.

Лодката беше вече далече, когато се зачуха и първите пушечни изстрели. Сенг и неговият другар бяха вече поели по един страничен канал, изчезвайки сред обширно блато.

III. МИСИОНЕРЪТ

Дълбока тишина владееше над тези блатни води и огромните оризища, които заобикаляха блатото.

Сенг и другарят му бяха сигурни, че няма да ги безпокоят повече, тъй като тези места не бяха удобни за станове на бунтовници. Те изхвърлиха тръстиките и започнаха да гребат по-свободно.

Под силните им удари лодката плаваше бързо.

Скоро и блатото беше вече назад и младежите, стигнали на края му, поеха по малко водно течение, което водеше сред оризищата.

— На добър път ли сме? — попита младият европеец след известно време. — Струва ми се, че вече не разпознавам тези места.

— Доверете се на мен, господарко — отговори китаецът.

— И ще стигнем в Минг.

— Ще стигнем ли навреме, за да спасим онези нещастници?

— Преди още водачите на „Синята лилия“ да са събрали разпръснатите по бреговете на канала боксери, ще бъдем вече там.

В това време далече някъде се чу глух гръм, последван от продължителен тътнеж.

Европеецът и китаецът спряха и се погледнаха силно обезпокоени.

— Какво значи това? — попита Сенг в недоумение.

— Топовен гърмеж — отговори европеецът побледнял. На север, отвъд Императорския канал, целият небосклон беше осветен, като че изригваше някой страшен вулкан.

Въпреки че разстоянието беше голямо, се виждаха огромни огнени стълбове. Те се извиваха и пръскаха из тъмнината милиарди искри, които нощният вятър разгонваше по полето.