Читать «Подземието на смъртта» онлайн - страница 10

Прозорците на партера бяха осветени, макар че полунощ бе минало отдавна.

— Чичо ми е още буден — каза младият европеец. — Дали не е предусетил каква опасност го заплашва?

Като видя, че вратата е отворена, той влезе решително и каза:

— Чичо, свободно ли е?

На прага се появи човек с висок ръст и внушителен вид, с дълга и съвсем черна брада, макар лицето му да не беше вече младежко: отец Георги.

Носеше черна мисионерска дреха с червен кръст на гърдите, бе един от най-обичаните и най-уважаваните мисионери в Печилската енория.

Сицилианец по рождение, от пет години вече се намираше в Китай, за да проповядва с пламенност и усърдие Христовата вяра.

Като видя да влизат младежът и Сенг, отец Георги отстъпи няколко крачки изненадан.

— Откъде идеш, синко? — попита той.

— От развалините на Киангхи — отговори младежът.

— Боксерите са се появили?

— Целият северен Китай е в пламъци.

— Баща ти го беше предвидил — каза отецът. — О, колко страшни убийства се готвят! Колко тежки дни за бедните китайци, които приеха нашата религия!

— Чичо, къде е баща ми? — попита младежът.

— Отиде да събере една група европейци — работници, които се намират на осем мили оттук.

— Знаеше ли, че боксерите са се появили?

— Предупредиха ни за това едва след заминаването на Сенг.

— В такъв случай сега той е изложен на голяма опасност!

— Ти каза, че боксерите идат от север?

— Да, чичо.

— А баща ти замина на юг.

— И после ще дойде тук?

— Щом успее да събере европейците, ще се спусне да ни защити.

— Опасността напредва, чичо — каза младежът. — Мандаринът Пинг Чао иде право към това село.

— Пинг Чао! — извика отец Георги и студена пот обля челото му. — Кой ти каза?

— Видях го с очите си, отче — каза Сенг, който дотогава стоеше мълчалив. — Присъствувах на събранието на всички вождове на „Синята лилия“ и „Сребърната камбана“.

— И видя мандарина?

— Както виждам вас, отче. Той стана боксер, за да ви отмъсти.

— Толкова много ли ме мрази?

— Обвинява ви, че сте подбудили неговия син да отхвърли бащината си религия, за да приеме християнството.

— Уанг сам дойде и ме помоли да го приема сред Христовите последователи.

— Зная, отче. И точно затова Пинг Чао, като не може да накаже сина си, иска да убие вас.

— Смъртта не ме плаши — каза отец Георги, повдигайки гордо глава. — Повече се безпокоя за съдбата на твоя баща, верни ми Енрико.

— Моят баща беше по едно време стрелец — каза младежът с гордост. — Той се би срещу разбойниците и получи медал за храброст. Няма да се остави на боксерите да го убият. Преди колко време замина?

— Преди три часа.

— Сам?

— С двама верни китайци.

— Тогава може би ще успее да избяга от боксерите — каза Сенг.

— Сенг, иди да събудиш селяните! А ти ела с мене на камбанарията — обърна се старецът към внука си.

Докато младият китаец изтича да вдигне населението, отец Георги и неговият внук влязоха в стаята.

Това беше хубавичка стаичка в китайски стил; стените бяха покрити с хартии, изпъстрени с усмихнати лунички, с китни цветя и страхотни дракони, които бълваха огън.

Мебелировката се състоеше от леки бамбукови столове и излъскани, позлатени масички, украсени с порцеланови изделия, с чудно красиви чаши с цвят като небе след дъжд.