Читать «Огненият орден» онлайн - страница 6

Алекс Кош

„Не бих искал да се изпречвам на този, който го е направил — потръпна Кейтен, гледайки огромните следи от нокти по металния лист, от който беше направена операционната маса. — Каква ли трябва да е тази лапа, за да остави такива следи?“

От близкия коридор се чуха гласове и Кейтен побърза да се скрие зад един от преобърнатите шкафове, пълен с някакви химикали. Попадна на парчета от всевъзможни шишенца, разлети по целия под течности с най-неочаквани цветове и ужасна воня… Не беше най-добрият избор на място за игра на криеница, но да променя нещата беше твърде късно — стопаните на подземната лаборатория вече влязоха в залата.

— Жалко, че не можем да наемем чистачка — въздъхна единият от Майсторите.

— Можем — не се съгласи втория. — Но после ти ще се отървеш от нея.

— Аз не съм убиец — сопна се първия.

— Изборът си е твой — или убиец, или чистач.

„Изглежда имат проблем с персонала — вътрешно се усмихна Кейтен. — Кой ще се наеме да чисти тайна лаборатория, особено ако наградата е смърт? Но за мен е късмет, че са толкова небрежни. Дори и през ум не им минава, че някой може да ги шпионира. Ако «Децата на дракона» бяха малко по-предпазливи, и най-простото сканиращо заклинание щеше веднага да ме открие…“

— Всички останали тайни убежища бяха разкрити от Службата за сигурност, така че ни остана само да се притаим и да се опитаме да възстановим със собствени сили лабораторията. Нали така, Майсторе?

Кейтен отлично беше запомнил гласовете на похитителите, а сега чу нов глас. Най-изненадващото беше, че той се оказа добре познат глас:

— Точно така. Трябва да се продължат експериментите и да се чакат указания отгоре. По-добре ми кажете защо беше нужно да се правят изпитания на Черната смърт именно в Крайдол?

Ромиус?! Нима е свързан с всичко това? Кейтен не можа да устои и надникна от скривалището си. Наистина беше той…

— Знаете много добре, че нямахме възможност за избор — отвърна втория Майстор. — Всичко стана неочаквано — Черната смърт избяга в този район, на нас ни остана само да наблюдаваме действията й.

За какво говореха те? Кейтен се скри обратно и целият се превърна в слух, боейки се да не изтърве и дума от разговора.

— И как беше?

— Не както се очакваше — каза един от Майсторите и бързо продължи: — Твърде много непредвидени обстоятелства… Но Съществото показа невероятни способности за адаптация. Ако не бяха съгласуваните действия на Патрула и нисшите вампири, Черната смърт за няколко дни щеше да завладее целия град. Невероятно успешен екземпляр!

— Но абсолютно извън контрол — отбеляза Ромиус.

— Да — съгласиха се Майсторите. — Но на нас контрол не ни трябва. Основното е да сеят хаос и смърт, а с това Черната смърт се справя просто превъзходно. Първата и последната партида зародиши ще ви го докажат и тогава шефовете на „Децата на дракона“ най-накрая ще оценят нашата работа по достойнство и ще възстановят лабораторията.