Читать «Огненият орден» онлайн - страница 4

Алекс Кош

За по-малко от половин час той достигна до подземния проход. Внимателно проучвайки с търсещи заклинания пространството пред себе си, Кейтен разби каменната стена и излезе на открито. Едва сдържайки стона си, той се изправи в цял ръст, а ставите му изпукаха.

Най-сетне! След като прекара толкова много време в легнало положение, накрая да се изправи и да се протегне! Не беше ли това истинското щастие?!

Той създаде малка Огнена топка и се огледа. Както и очакваше, подземната кухина се оказа един прекрасен стар водопровод. Да, много малко хора знаеха, че захранването с вода в имперския град ставаше чрез обикновени подземни канали, останали от времето на основаването му. Разбира се, всички стари тръби бяха заменени с модерни техномагически устройства, които изпълняваха и филтриращи функции, а също бяха обработени с подходящо заклинание, защитаващо ги от ръжда. В случай на счупване тръбите се самовъзстановяваха, а отделно всичко се намираше под постоянното наблюдение на специален отдел в Академията. В старите подземни тунели периодично ставаха срутвания, но те изобщо не пречеха на защитените със заклинания тръби. Това обясняваше защо при проучването с търсещи заклинания Кейтен попадна не на един, а на няколко тунела с множество разклонения.

„Ако съдя по това, че следата на заклинанието продължава далеч напред, то моят спасител прекрасно е знаел какво и къде да търси — логично си помисли Кейтен и тръгна надолу по коридора. — Е, явно скоро ще се запознаем…“

Тунелът се оказа много по-дълъг, отколкото предполагаше Майсторът. Този факт определено навеждаше на мисълта за грешка в търсещите заклинания, но не беше нещо необичайно — магическите мрежи, покриващи тръбите, изсмукваха цялата околна енергия. С нея те не само поддържаха заклинанието, но и акумулираха резервна енергия в случай на повреда, за да могат незабавно да започнат възстановяване на повредените участъци.

„Да, тук не може да се води сериозна битка — въздъхна Кейтен и създаде още няколко Огнени топки, за да огледа по-добре. — О, драконов огън, само това ми липсваше!“

По коридора право към Майстора пълзяха десетки същества с неопределена форма, смътно напомнящи на петна. Най-странното нещо беше цветът им — в светлината на Огнените топки съществата буквално преливаха във всички цветове на дъгата, като не забравяха да променят и формата си.

„Опасни ли са или не? — трескаво си помисли Кейтен. — И трябва ли да ги атакувам пръв?“

Време за дълги размишления нямаше, така че той избра най-оптималния вариант — подскочи и се прилепи към тавана с помощта на елементарно заклинание. Получи се! Петната безшумно пропълзяха под него и продължиха, без да обърнат никакво внимание на неканения гост.