Читать «Огненият орден» онлайн - страница 39

— Ами да! — Чез пое дълбоко чистия въздух на столицата и се засмя. — Ще отскоча до вкъщи, ще взема душ… и хуквам да търся Натали. Хайде след час да се срещнем някъде да обядваме.

— В „Обелиск“-а? — предложих аз едно старо заведение, разположено в непосредствена близост до дома ми.

Нямах намерение да стоя до късно, сутринта ми предстоеше дълъг разговор с Майстор Ревел. А за краткото време на нашето познанство със сигурност разбрах едно — по-добре не закъснявай за среща с плешивия Майстор. За разлика от Ромиус, приличащ на добър брадат чичко, какъвто всъщност си и беше, Майстор Ревел истински ме плашеше, и съдейки по поведението на Шинс, не само мен. Дори Ромиус ме предупреждаваше, че с плешивия Майстор трябва да си държа очите отворени.

— Ще се видим там! — подхвърли в движение Чез и хукна в посока търговския квартал.

Къщата ми беше на друга улица, така че имах още малко време да се подготвя психически за срещата с леля. Все пак за леля бяха минали само няколко седмици, а за мен — няколко месеца, защото в Академията времето течеше по малко по-различен начин, отколкото във външния свят. В паметта й сигурно още бяха пресни спомените от банкета в чест на постъпването ми в Академията, а аз вече отвикнах от нейните нравоучения и постоянни критики.

Приближавайки входната врата, аз с усилие потиснах желанието да обиколя около къщата и по стар навик да вляза в стаята си през отворения прозорец, за да избегна среща с леля Елиза. За съжаление, дори ако по щастлива случайност прозорецът се окажеше отворен, срещата с леля нямаше как да избягна. Така че…

Натиснах звънеца, за да известя за пристигането си, и отворих вратата. Разбира се, охранителното заклинание прие ключа и ме пусна… за да застана лице в лице с леля Елиза.

— Закари — доста хладно каза тя. — Връщаш се от практиката?

— Кхм — леко се стреснах от такава информираност. Разбира се, властолюбивата ми леля имаше достатъчно източници във всички сфери, в това число и магическите, но не предполагах, че ще започне да се интересува от мен. Всъщност смятах, че леля Елиза вече ме е зачеркнала от списъка с роднините си, ако не и от списъка на живите. — Да, за малко. Трябва да свърша някои неща в Академията…

— В Академията…

Леля сви устни в тънка рязка, с което показваше крайното си недоволство. Неволно се намръщих — вече бях успял да отвикна от това изражение на леля Елиза. Всъщност тя можеше да бъде много дружелюбна, весела и дори добра, ако беше необходимо за постигане на определена цел. При нея целите винаги бяха на първо място.

— Да, в Академията — колкото може по-спокойно казах аз. — Между другото, моето обучение върви много добре — не можах да се удържа да се пошегувам: — Можеш да се гордееш с мен.

— Сега можеше да бъдеш в тройката на претендентите за трона на Империята — недоволно каза леля. — Тогава щях да имам повод за гордост.

Поех си дълбоко дъх, опитвайки се да потисна внезапната вълна от раздразнение:

— Направих своя избор.

Леля се намръщи:

— Твоите родители не биха го одобрили.