Читать «Огненият орден» онлайн - страница 33

— Разбира се, много добре познавам това място. Но не съм сигурен, че сега е подходящото време за лекции. Колкото по-дълго си тук, толкова по-трудно ще бъде да си тръгнеш обратно.

Хм, може би затова не беше в състояние да се отиде сам? Прекалено много време е прекарал в Коридора на съдбата?

— Тогава съм готов!

— Отпусни се — заповяда вампирът. — Ще трябва да коригирам малко твоята енергия, за да може Коридорът да те приеме за част от себе си. Така че се опитай леко да медитираш и си представи, че си напълно открит. Ами, като…

— Знам — прекъснах го аз. — Между другото, аз уча първа година в Академията на Занаята…

И едва тогава си помислих, че едва ли знае какво е това. Може би вампирът не знае дори от кой свят съм, нали зад всяка врата на Коридора се крият толкова много светове…

— Е, щом си първи курс, тогава всичко е ясно — усмихна се Влад. — Да започваме.

Отначало наистина усетих, че той променя моята енергия, а след това… трудно е да се опише това, което почувствах. Буквално той нахлу в някакви вътрешни процеси. Бях сигурен, че доскоро изобщо нямаше да разбера какво прави, но сега… след използването на Фонтана на съдбата… усетих нещо. Сякаш вампирът се опитваше да промени съдбата ми по свой си начин. Доста глупаво, особено като си помисля, че аз съм Човек на съдбата и би трябвало аз да правя това с другите. Изглежда, че съществуваха и Вампири на съдбата и аз бях попаднал на един от тях. Всъщност това си беше съвсем логично, не случайно се намирах в Коридора на съдбата.

Влад искаше незабелязано да прекрои съдбата ми, само дето по непонятни причини аз можех не само да почувствам вмешателството, но и да го променя. Оставяйки вампира с убеждението, че операцията е направена успешно, аз запазих съдбата си непокътната. Все пак моят живот исках аз да си го управлявам. Трудно ми е да опиша какво почувствах, когато направих съответните действия. За разлика от техничния и затворен в рамките на формули и правила Занаят, съдбата беше неосезаема и необяснима, като полъх на вятъра или докосване на разума от емоции…

Струваше ми немалко усилия да запазя спокойствие и доброжелателност след това, което вампирът се опита да ми направи.

— Между другото, знаеш ли, че се превръщаш в нисш вампир? — попита Влад. — Твоята енергия сега е в начален стадий на промяна. Изглежда някой много грамотно е поставил блокировка на енергията и е забавил процеса на трансформация. Вероятно това е някой велик представител на нашия род. Но ако не убиеш вампира, който те е обърнал, то…

— Знам — малко рязко казах аз. — Смятам да реша проблема в най-близко бъдеще. Разбира се, ако изляза от тук.

— Е, вече всичко е наред — увери ме вампирът. — Промених малко енергията ти. Сега имаш администраторски права в Коридора и той ще те слуша. Обърни се към табелата както обикновено.

„Изглежда сега е ключовият момент — помислих си напрегнато. — Ако ме лъже и е започнал всичко това, само за да влезе в съдбата ми, тогава нищо няма да се случи. Ако промените, които ми направи, са наистина свързани с Коридора, тогава табелата ще ми отвори изхода.“