Читать «Огненият орден» онлайн - страница 31

Олеле! Май прекалено рано се зарадвах…

Вече усещайки някакъв номер, аз бързо създадох няколко Огнени топки и изгорих четиримата мъртъвци преди да успеят да направят и две крачки в моята посока.

Отново хлопване.

Сега мъртъвците бяха осем.

Замръзнах нерешително, решавайки да се въздържам от крайни мерки. Ако това продължава, скоро в стаята съвсем няма да остане място за скромната ми персона — цялото пространство ще бъде запълнено от тези полуразложени същества.

За мое щастие те не можеха да проникнат през Въздушния щит, колкото и да опитваха. Мъртъвците се блъскаха в него, размазвайки по едва различимата повърхност на щита тъмна течност, която някога е била кръв. Да наблюдавам това се оказа не само забавно, но и сериозно изпитание за стомаха. Най-гадното беше това, че мъртъвците се движеха без да издават никакъв звук. От друга страна, ако освен всичко друго и виеха…

Бр-р-р…

Отдръпнах се до стената и се обърнах, но стана още по-лошо.

Все пак по-добре е да държиш под око врага си, дори да е толкова гнусен и не особено опасен. Говорейки за стената…

Тествайки я за чувствителност към магията, аз с някакво извратено задоволство се уверих, че е направена от дагор или нещо подобно, изцяло екраниращо магическата енергия.

И така, какво да правя сега?

Колкото и да е странно, паника нямаше, само лека досада. Защо, дракон да го вземе, отново попаднах в някаква си неразгадаема стая, след като минах всички изпитания?! Доказах се и вече получих този глупав дневник с указания от забравения Майстор. Вярно, че после го загубих, но това бяха подробности…

Хлоп!

В стаята се появиха още четирима мъртъвци.

Сега пък защо, дракон да ги вземе? И с пръст не съм ги докоснал! С това темпо скоро ще запълнят цялата стая и без мое участие!

И тогава забелязах нещо, което ме накара да подскоча и да започна да възприемам ситуацията сериозно. Не знам как успяваха, но мъртъвците започнаха да разрушават Въздушния ми щит! На повърхността му в местата, където доскоро се стичаше неприятната слуз, се появиха бавно разширяващи се вдлъбнатини. Преди да успея да направя нещо, една от вдлъбнатините се пукна, като язва, а на нейно място се появи малка дупка. От там веднага се вмъкна ужасна смрад на изгорели трупове и отвратителна миризма на гниеща плът.

Ама че същества!

Бързо сплетох още един Въздушен щит и в пристъп на гнусливост започнах да изгарям всички мъртъвци, но се изправих пред нов проблем — концентрацията на енергия в стаята спадна толкова много, че не можах да създам нужното количество Огнени топки.

Хлоп!

Хлоп!

Колкото повече мъртъвци се появяваха, толкова по-малко енергия оставаше. Всеки глупак би забелязал тази зависимост, но как можех да я използвам?

Трескаво се заоглеждах, опитвайки се да намеря изход от създалата се ситуация, но нищо не ми идваше на ум. Може би ми пречеха блъскащите се във Въздушния щит полуразложени трупове… или просто изход нямаше.

Изведнъж от горе се раздаде тихо скърцане. В тавана на стаята се образува дупка и от нея надникна малко хлапе.