Читать «Огненият орден» онлайн - страница 266

— Не съм си представял, че някога ще кажа това — казах бавно, — но съм ти много благодарен.

— Ние сме едно семейство — благосклонно се усмихна леля. — Между другото, вероятно си чул, че съветник Митис направи някои промени в законодателството и сега Майсторите могат да заемат обществени длъжности. И нали знаеш какво означава това?

„О, не, не отново!“ — изкрещях мислено. Отново започва този разговор.

Леля ми буквално грееше от щастие.

— Да, все още имаш шанс да станеш Император.

Малко бяха другите ми проблеми, че сега и това.

— Лельо, вече сме обсъждали този въпрос — изпъшках аз. — Свързах живота си със Занаята.

— Сега едното не пречи на другото! — радостно ме информира леля и смекчи тона: — Ти не бързай, помисли, все още има време. А дотогава прави това, което смяташ за правилно, аз ще те подкрепя във всичко.

Я виж ти? Изглежда леля ми беше решила да смени тактиката и да подходи към мен като към малко дете, на което дават да преяде със сладкиши, за да му се втръснат. Е, аз нямах нищо против. А в замяна можех да обещая да разгледам възможността… вероятността… ами, общо взето, само да помисля.

— Ох, добре — въздъхнах аз. — За начало да започнем с текущите проблеми.

— Като стана дума за текущите проблеми, ти къде беше през цялото това време? Никой от приятелите ти така и не можа да отговори на този прост въпрос. Е, Чез, разбира се, всичко обясни с подробности, но за този червенокос негодник едно нещо знам със сигурност — не трябва да се вярва на нито една негова дума.

— А, нищо особено, бях а Академията, докладвах за практиката.

— Наистина ли? — изненада се леля. — А Чез каза… впрочем, не е важно какво каза този риж пройдоха.

Уф, кой знае какво беше съчинил невъздържания език на моя приятел.

— Странно, но чичо ти каза, че си напуснал Академията още на следващия ден след нашата среща.

— Ти си говорила с чичо?!

— Да, Ромиус се отби при мен, праща ти поздрави, между другото.

„Да се задави дано с тези поздрави — помислих си ядосано. — Предател…“

— Обеща, че ще ти се обади във форт Скол. Вие скоро ли тръгвате натам?

— Скоро — въздъхнах аз.

Още щом се оправих с един от проблемите, другият веднага напомни за себе си. Чудя се какви ли планове има чичо ми за мен, щом планира да идва във форт Скол?

— И бъди по-внимателен там — загрижено каза леля Елиза. — Не рискувай излишно…

Не можах да сдържа усмивката си:

— Не ме е страх да рискувам.

Изведнъж вратата на стаята се отвори с трясък.

— Зак!

В първия момент не познах Алиса. Приличаше на вампир в бойна форма, а тогава чертите на лицето доста се променят.

— Здравей — едва изблеях аз.