Читать «Огненият орден» онлайн - страница 267

— Замина без мен!

Без да обръща внимание на вцепенената от изненада леля Елиза, Алиса се втурна към мен и ми нанесе неочакван удар в стомаха. Докато отварях уста в напразен опит да запълня белите си дробове с въздух, вампирката много подробно и изразително изля всичко, което мислеше за мен. И присъствието на леля ми изобщо не я притесни.

— … безотговорен, егоистичен, самовлюбен, без никакъв инстинкт за самосъхранение…

И едва тогава тя обърна внимание на леля.

— Още веднъж здравейте. Извинете ме, но със Зак имаме дребни семейни проблеми.

Дори моята невъзмутима леля не веднага намери какво да отговори и за известно време загуби дар слово.

— Не може и дума да става за каквато и да е връзка между теб и Закари! — най-накрая дойде на себе си леля Елиза. — Какво семейство?!

— Спокойно, лельо, не се изнервяй. На твоята възраст това е опасно, годинките са други.

Най-накрая успях да поема дъх нормално, но така и не успях да се включа в разговора на двете дами. Алиса демонстративно ме прегърна през кръста, като не забрави да хвърли насмешлив поглед към леля:

— Със Зак отдавна не сме се виждали и имаме много неща за обсъждане.

От една страна, имах сериозни съмнения, че вампирката прави това напук на леля ми, но от друга страна… със сигурност беше по-добре, отколкото да получавам удари.

— Да, разбира се — изкриви се в нещо подобно на дружелюбна усмивка леля Елиза. — Имам още мнго работа. Но имай предвид, Зак, ние пак ще се върнем към този въпрос.

Леля излезе от стаята с високо вдигната глава, а аз неволно се свих в очакване на пореден удар в стомаха и скандал. Но вместо това Алиса още по-силно ме прегърна и се притисна към гърдите ми. От изненада направих крачка назад, но тя ме последва.

— Ъ-ъ… ти какво така изведнъж? — попитах предпазливо.

Ръцете ми сами я обхванаха през талията.

— Глупак — каза тя тихо и зарови нос в рамото ми.

— Аз ли съм глупак?

— Да, глупак си. Накара ме да се тревожа, като тръгна с този Велхеор в земите на вампирите. Едва не полудях, докато ви чаках да се върнете.

— Преди изобщо не забелязваше, че съществувам.

Алиса стиснати юмруци:

— Не говори глупости.

— Но защо тогава се държеше така? — попитах объркано аз.

— Глупчо — тя говореше леко приглушено, защото още по-силно се беше вкопчила в мен. — Аз съм момиче, а освен това и вампир… Имам ужасен характер. Мога да правя големи глупости…

Ох, определено не разбирах жените.

— Ти си мъж, понякога трябва да вземеш нещата в свои ръце и да кажеш: „Спри да се държиш като глупачка.“

— Значи за всичко съм виновен аз?! — възкликнах ядосано.

Алиса се отдръпна назад, обви ръце около врата ми и ме погледна в очите:

— Млъкни.

И преди да успея да кажа какво мисля за странната женска логика, тя ме целуна…

След известно време, когато устните ни вече бяха изтръпнали от целувки, ние се откъснахме един от друг и Алиса поиска подробно да й разкажа за приключенията ни с Велхеор. Разказах й за Великото гробище, за посещението в замъка на Велхеор, за нападението над Сеон. Вярно, че за някои подробности от срещата с бившата съпруга на Велхеор предпочетох да замълча, затова пък с радост й съобщих за присънилия ми се Келнмиир.