Читать «Всичко си има цена» онлайн - страница 3

Той тръгна несигурно, изкачи с чист късмет стъпалата към входната врата и извади ключ. След два неуспешни опита да налучка ключалката ми подаде ключа.

— Я опитай ти. Обзалагам се, че си по-сръчен от мене. Аз отключих вратата, отворих и го последвах в едно слабо осветено преддверие. Модерният стенен часовник показваше един часа и пет минути след полунощ.

— Жена ми трябва да си е легнала — каза Дестър. — Тя чете в леглото. Ти обичаш ли да четеш?

— Ами мога спокойно да мина и без това — отвърнах аз.

— Аз лично не давам пет пари, но Хелън чете през цялото време.

Влязохме в огромна дневна с нисък таван, която спокойно можеше да подслони петдесет-шестдесет души и пак да остане място за още доста народ. Обзавеждането беше модерно: фотьойлите и канапетата бяха тапицирани с млечнокремава кожа, а килимът и завесите бяха в златистокафяво. Имаше телевизор, скъп радиограмофон с огромен ъглов говорител и вграден бар с наредени пред него дузина високи столчета, също тапицирани с кремава кожа.

Дестър се упъти към бара като гълъб, който се връща в гнездото си, пресегна се за бутилка скоч, забърка две питиета и ги постави върху бар-плота.

— Във филмовия бизнес ли сте, мистър Неш? — запита той, като се покачи предпазливо на едно от столчетата и постави лактите си върху бара.

— Аз съм в рекламния бизнес.

— Наистина ли? Често съм мислил и аз да опитам. Предполагам, че в наши дни могат да се направят доста пари от рекламна телевизия. Вие в тая игра ли сте?

— Аз продавам място за реклами.

Той направи гримаса.

— Трябва да е тежичка работа, нали?

Съгласих се, че е доста тежичко.

Тогава той се вгледа в мене. Може би изпаренията от уискито напускаха мозъка му. Явно си личеше, че почва да изтрезнява. Можех да позная по изражението му, че ме вижда за първи път. Виждаше костюма ми, който бях носил непрекъснато през последните три години, обувките ми, с които се бях качвал и слизал по стотици стъпала, влизал и излизал от стотици офиси обикновено с празни ръце, ризата, която възнамерявах да изпера вчера, но не успях.

— Изглежда си имал трудности, малкия? Така ли е или това не е моя работа?

Почти му казах, че не е негова работа, но си спомних навреме, че това може да е шансът, който очаквах три дълги години.

— Наистина имам трудности, но това си е моя работа — казах аз. Отдавна бях разбрал, че богатите са винаги нащрек с някой, който се опитва да направи бърз удар, а не исках да го подплаша още в началото на играта.

Той отпи малко, остави чашата и избърса устата си с бяла копринена кърпичка. Изведнъж започна да гледа отнесено. Може би изпадаше отново в кома, или се беше замислил дълбоко. Трудно можеше да се разбере.

— Какво печелиш на седмица, ако не е тайна?

— Двайсет долара, когато имам късмет. Това е работа, която се заплаща при получаване на резултат. Имах лоша седмица и не можах да спечеля толкова, но все още се опитвам.