Читать «Всичко си има цена» онлайн - страница 2

Погледнах нагоре-надолу по улицата, но не видях никакъв кремавосин ролс с гюрук.

— Къде е колата?

— Някъде отзад. Дай да се крепим един друг и да отидем да я потърсим.

Предложих му ръка и се придвижихме на къси, резки тласъци до паркинга зад нощния клуб. Почти успя да ме събори веднъж, той самият наистина падна, но накрая се добрахме до колата.

Ролс-ройсът, кремавосин, със свален гюрук, изглеждаше много лъскав. Позеленях от завист само като му хвърлих един поглед. Ако си помислиш за грижите и любещото внимание, с което го бяха обсипали производителите, си струваше цената, каквато и да беше тя.

— Ела с мен вкъщи — рече пияният, придвижвайки се като сомнамбул до мястото на шофьора. — Ела да му пийнем по едно. Това е най-малкото, което мога да направя за човек, спасил ми живота.

— Ще дойда с вас — отвърнах аз, — но няма да карате вие. Не ми се иска да олющите тази красавица.

Нещо в гласа ми го накара да се вторачи, после той се засмя.

— Сладка е, нали? И аз мисля така. Можеш ли да се справиш с нея?

Казах му, че мога.

— О’кей, малкия, води ме вкъщи.

Той се добра до другата врата, отвори я и се разля на седалката.

— Хил Крест Авеню № 256, втората отляво на булевард „Сънсет“.

Отворих масивната врата и се отпуснах върху нещо, приличащо на малко висящо облаче. Докато запаля двигателя, пияният вече беше изключил. В момента, в който главата му докосна меката тапицирана облегалка, очите му се притвориха и животът престана да съществува за него.

На кормилото имаше регистрационна табелка. Хвърлих й един поглед. Разбрах, че се казва Ърл Дестър и наистина живее на Хил Крест Авеню 256 — един от най-луксозните жилищни райони в Холивуд. Човек не може да живее на това авеню, освен ако няма надиплени куп мангизи.

Докато промушвах ролса през изхода на паркинга, у мене започна да се оформя мисълта, че не си прахосвам напразно времето.

Ролс-ройсът си вървеше сам. Подкарах нагоре по „Сънсет“ с не повече шум от лист, подгонен от вятъра. Завих по втората пресечка наляво и изминах две-три мили нагоре по стръмната улица, като следях номерата върху табелите на различните разкошни имения.

— Портата до оня уличен стълб — каза Дестър, повдигайки глава. Късата разходка в топлия нощен въздух изглежда го беше освежила.

Аз намалих и свих във входа по една дълга виеща се алея с френски тополи от двете страни, водеща до красива къща в испански стил с издадена напред веранда и фенери от ковано желязо на входната врата. Беше твърде тъмно, за да се види нещо повече, но успях да забележа, че къщата е добре поддържана.

Угасих мотора и зачаках с ръце върху кормилото, докато разглеждах запалените фенери и се чудех какъв ще бъде следващият ход.

Дестър се надигна тежко, отвори вратата и излезе от колата. Аз също излязох.

— Ето, че сме тук, малкия, — каза той, като се подпря на колата. — Кой казващ, че си?

— Името ми е Глин Неш, сър — отвърнах аз.

— Глин Неш? Смятам, че познавам повечето хора в Холивуд, но това е ново име за мене. Както и да е, сега вече го знам. Аз съм Ърл Дестър. Може би това е ново име за тебе. Хайде, влизай, мистър Неш. Голям майтап ще падне. Когато кажа на жена си, че за малко да остане вдовица, ако не беше ти, тя ще се хвърли от възхищение върху тебе. Той се засмя, като отметна глава назад. — Ще бъде доста интересна картинка.