Читать «Всичко си има цена» онлайн - страница 5

— Колко умно от ваша страна.

— Не искаш ли да му благодариш? — каза Дестър с подигравка в гласа си. — Е, нищо, не е толкова важно. Аз съм му благодарен и задължен. Той се справя великолепно с колата. Симъндс напусна, тъй че Неш може да заеме мястото му, ако желае.

Тя се приближи до бара, където светлината падаше директно върху нея. Забелязах неясните очертания на формите й под гънките на прозрачния пеньоар; форми, които накараха кръвта ми да запулсира във вените. Ако приемех предложението, щях да бъда близо до нея ден и нощ, а аз исках да бъда до нея повече от всичко друго на света.

— Приемам — изрекох аз, като откъснах с усилие очи от тялото й — много ще се радвам.

Ето как започна всичко това. По този начин си навлякох белята.

Думите ми сякаш увиснаха във въздуха.

Хелън — ще я наричам така, защото започнах да мисля за нея по този начин от мига, в който узнах името и — си наля един коняк, след това се обърна и подпря изящния си гръб на бара. Закръглените и сочни гърди под меките гънки на пеньоара сочеха право към мене.

— Но, Ърл, няма ли да поискаш някакви препоръки, макар и да не се съмняваш, че е напълно подходящ?

— За това можем да поговорим по-късно — отвърна нетърпеливо Дестър. — Ще сторя нещо за този човек. Той ми спаси живота. — Кога можеш да започнеш?

— Когато пожелаете, … сър.

Спомних си малко късно за обръщението „сър“. Той не забеляза, но това не убягна от вниманието и. Щеше винаги да забелязва такива малки нещица.

— Можеш да започнеш веднага, като гарираш колата. Той се пресегна през бара и откачи един ключ. — Има апартамент над гаража. Това е ключът. — Той ми го подхвърли във въздуха. — Разполагай се. Там ще намериш и униформа. Трябва да ти стане по мярка. Ако не, занеси я при Майер на Трета улица. Той ще ти я поправи. Аз хванах ключа.

— Да, сър.

— Точно в момента нямаме прислуга — продължи той. — Мисис Дестър трябва да върши всичко. Искам ти да й помагаш — да чистиш къщата, да хвърляш по едно око на градината, да миеш прозорците. Мислиш ли, че ще се справиш?

— Да, сър.

— Отлично. Ние не ядем вкъщи. Ще трябва да хапваш навън или да си купуваш някои неща и да си готвиш в апартамента. Аз ще уреждам сметките. — Той се прозя. — Е, мисля да си лягам. Беше доста емоционален ден. — Усмихна ми се уморено. — Ще се чувстваш добре при нас, малкия. Ние знаем как да се грижим за подчинените си. Грижи се за нас и ние ще се погрижим за тебе.

— Да, сър. Лека нощ. — Погледнах към Хелън. — Лека нощ, госпожо.

Тя не каза нищо. Зелените и очи ме мразеха, но това не ме безпокоеше особено; нима не казват, че от омразата до любовта има само една крачка? Бях близо до нея. Останалото зависеше от това как щях да изиграя картите си. Имал съм доста успехи с жени, настроени враждебно. Това е единственото нещо, с което мога да се похваля, че съм имал успех досега.