Читать «Всичко си има цена» онлайн - страница 117

Мадъкс отиде до един стол и седна.

— Да, това е доста озадачаващо. Нещо друго?

— По време на кариерата си съм виждал десетина самоубийства с изстрели в главата — продължи Хармъс. — Въпреки че беше доста изпоплескано, Дестър е кървил много малко. Ако не беше абсолютно невъзможно, бих казал, че се е застрелял някъде другаде и след това се е преместил в кабинета си, за да довърши там кървенето. Мадъкс се раздвижи нетърпеливо.

— Какво каза съдебният лекар?

Хармъс сви рамене.

— Беше учуден, но явно това не промени убеждението му, че Дестър се е самоубил. В края на краищата има труп, пистолет до него, изстрел в главата, причинил моментална смърт, настъпила преди не повече от петнайсет минути. Трупът не би могъл да е внесен в къщата, защото аз наблюдавах отвън и всички прозорци и врати бяха заключени, освен прозореца на килера за дрехи, през който е трудно, да не кажа невъзможно, да се провре едно мъртво тяло. Тъй че докторът само сви рамене, каза, че понякога на този свят се случват странни неща и че няма представа защо Дестър не е кървил повече. Съгласи се с настоящото положение, защото нямаше под ръка друга подходяща теория.

Мадъкс се ухили широко и показа белите си зъби.

— Ние обаче знаем повече, нали? Струва ми се, споменах, че имам известен опит с различни измамници, мистър Неш. Няма да повярвате какви номера измислят някои, за да направят лесен удар. Стигнал съм дотам, че не вярвам вече на очите и ушите си. Разчитам само на интуицията си. Не можете да си представите колко често ми се отплаща тя.

— Трябва да имаш бая силна интуиция, за да обясниш защо Дестър не е кървил достатъчно — намеси се Хармъс.

Мадъкс само махна с ръка.

— Имаш ли нещо друго?

— Нямаше никакви отпечатъци от пръсти. Нито един. Дестър е оставил признание; няма отпечатъци нито по хартията, нито по пишещата машина. Очевидно си е сипал едно питие и е изпуснал бутилката уиски, но също няма отпечатъци нито по чашата, нито по счупената бутилка. Нямаше нищо по пистолета. Той беше добре избърсан. Нямаше отпечатъци и по прозореца на килера, а се предполага, че той трябва да го е отворил.

— Може да е бил с ръкавици.

— Тогава къде са те? Претърсих навсякъде, но не успях да ги намеря. Защо човек трябва да пише прощално писмо с ръкавици?

Извадих кърпата си и избърсах потта от лицето си. Чувствах се толкова зле, че въобще не ми пукаше дали ме гледат или не. Никой от двамата не прояви интерес към мене.

— После има нещо друго — продължи Хармъс. — Когато Дестър напуснал къщата на път за санаториума заедно с мисис Дестър, той бил облечен с палто от камилска вълна и тъмносиви панталони и носел тъмнокафява шапка и велурени обувки. Когато го намериха в кабинета, нямаше шапка и връхно палто, панталоните му бяха сини, а на краката си носеше черни кожени обувки.

— Бромуич какво каза за това?

— Той си помисли, че Дестър е изцапал дрехите си, докато е бил в лесничейството и се е преоблякъл с дрехите, които е носел в куфара. Бромуич е организирал търсене на палтото от камилска вълна. Проверява всички багажни отделения като начало. Ще му отнеме доста време, но той е започнал с тези, които са близо до мястото, където е бил зарязан ролсът.