Читать «Всичко си има цена» онлайн - страница 116

Почувствах как ме полазиха ледени тръпки.

— Мадъкс?

— Точно така. Никой не може да спре стария вълк да си пъха гагата в такава историйка. — Той отново се ухили. — Удари едно питие. Струва ми се, че имаш нужда.

Към седем и петнайсет Мадъкс влезе с широки крачки в дневната. Дотогава се бях избръснал, изкъпал и облякъл, движейки се като автомат със сърце, замръзнало от страх. Продължавах да си внушавам, че ако полицията е удовлетворена, нямаше причина Мадъкс да не е. Напомнях си отново и отново, че е в интерес на неговата компания да приеме теорията, че Дестър е убил съпругата си и след това се е застрелял. Ако следователят докажеше, че Дестър се е самоубил, то компанията на Мадъкс не носеше отговорност за седемстотин и петдесетте хиляди долара. Едва ли щеше да бъде такъв глупак и да се опита да докаже, че Дестър е бил убит. Сигурно щеше да се улови за възможността да не изплати парите.

През последния час Хармъс разсъждаваше с бавен и провлачен глас за политическата ситуация. Изглежда проявяваше голям интерес към отношението на Русия и политиката на Америка в Европа. Аз почти не слушах какво говори, но това не го обезкуражи и той не спря.

В момента, в който Мадъкс влезе в дневната, забелязах рязка промяна у Хармъс. Той не изглеждаше вече мързелив. Лицето му стана съсредоточено, погледът му се изостри и върлинестото му тяло се изправи като че някаква пружина се освободи вътре в него.

Мадъкс ни изгледа и отиде до празната камина. Облегна се с гръб на нея, извади лулата си и започна да я тъпче с тютюн.

— Струва ми се, че преча — казах аз. — Ще се кача горе в стаята си.

— Останете, мистър Неш — отвърна Мадъкс. — Може да ни помогнете с някои неща. Седнете. Седни и ти, Стийв.

Той изчака да седнем, запали лулата си и запита:

— Е, на какво ви прилича?

Хармъс запали цигара.

— Спомняш ли си историята с онази стриптизьорка миналата година?

— Когато тя се опита да ни изиграе с милион и половина долара ли? Едва не се хванахме на хитрия и номер. Е, този случай много прилича на него.

Ледените пръсти на мъртвец ме сграбчиха за сърцето, когато той изрече тези думи.

Никой от двамата не ме погледна и не успяха да забележат конвулсивното ми трепване.

Мадъкс запита:

— Какво те кара да мислиш така?

— Случили са се неща, които е невъзможно да се случат в действителност — отговори Хармъс, като потъна още по-дълбоко във фотьойла си.

— Очевидно е хитър трик, но не мога да разбера как е изпълнен. Дестър например е трябвало да влезе в къщата през прозореца на килера за дрехи. Всички други прозорци и врати са били заключени. Прозорецът на килера за дрехи беше отворен. Би трябвало да е влязъл оттам, но не е така, защото аз стоях през цялата вечер точно пред този прозорец и наблюдавах къщата. Дестър не е влязъл по този начин, тъй че как е станало?

— Може да е бил скрит в къщата през целия следобяд — предположи Мадъкс.

— Не е възможно. Луис ми каза, че е претърсил основно къщата в шест часа вечерта, когато заех поста си в градината. Дестър не е бил тогава в къщата и не е влязъл след този час, но въпреки всичко беше намерен мъртъв в кабинета си.