Читать «Всичко си има цена» онлайн - страница 111

Върнах се в кухнята, вдигнах Дестър на рамо и се отправих надолу но коридора към кабинета. Коленете ми се огъваха под мъртвата тежест, дъхът ми излизаше задавено от устата, сърцето ми блъскаше в гърдите, а потта ме ослепяваше. Накрая успях да се добера до кабинета, без да вдигна никакъв шум, и много внимателно го плъзнах от рамото си на пода до бюрото. От раната му започна да тече кръв по килима.

Грабнах фенерчето и започнах крачка по крачка да преглеждам килима по обратния път към кухнята. Исках да се уверя, че не са останали някакви издайнически кървави петна. Открих едно малко петно към средата на коридора. Имах късмет, че не бяха повече. Взех един мокър парцал от кухнята и старателно изтърках петното. Полицията трябваше да огледа много щателно килима, за да го открие. После се върнах в кухнята и трескаво почистих фризера, като внимавах да отстраня и най-малката следа от кръв. След това избърсах пода на кухнята, изпрах парцала и го скрих в една тенджера. Щях да го хвърля на сутринта, казах си аз. Затворих капака на фризера и започнах отново да редя бутилките. Чувствах се по-добре сега. Можех да се контролирам много по-успешно. Три четвърти от работата беше свършена. Оставаше ми да стрелям през прозореца, да го затворя и да изчезна от кабинета, преди Луис да излезе от стаята си. Вярвах, че мога да го направя. Тъкмо поставях последната бутилка на място, чух звук, който ме превърна във вцепенена, ужасена статуя.

Този път нямаше грешка. Една дъска беше изскърцала шумно. Парапетът също изскърца. Движейки се като автомат, аз пристъпих до ключа за лампата и го натиснах. Отворих кухненската врата и надзърнах в тъмнината. Никога през живота си не се бях чувствал толкова уплашен. Видях внезапна светлина на стълбището като че ли някой беше светнал за момент с фенерче, за да види къде върви. Разбрах, че Луис се промъква към преддверието.

Пръстите ми обгърнаха дръжката на пистолета и аз го измъкнах от джоба на халата. Изстинал и треперещ, посегнах и светнах лампата в кухнята.

Знаех, че Луис ще види светлината на кухненската лампа в коридора. Какво ли щеше да направи? Да влезе и да провери или щеше да действа предпазливо и да излезе през входната врата, за да надникне през кухненския прозорец?

Тишината, която цареше извън кухнята за малко не ме побърка. Сърцето ми блъскаше като парен чук. Една дъска изскърца на стълбището. Това ми подсказа, че той слиза надолу и има още време, докато стигне до мене. Разбрах, че не е разумно да стоя зад вратата, защото Луис едва ли щеше да се хване на въдицата.

Промъкнах се през кухнята, като грабнах една бутилна уиски по пътя към килера. Открехнах леко вратата на килера. Близо до нея имаше една ниша със завеса, в която стояха метлите и другите неща за почистване. Пристъпих зад завесата, като държах бутилката в дясната си ръка, а пистолета в лявата. Застанах, без да мърдам, чаках и се ослушвах. След малко чух лек шум от стъпки, което означаваше, че той се намира пред кухненската врата. Надзърнах през една пролука на завесите и видях, че вратата се отвори. Сега го зърнах добре. Луис беше напълно облечен и това ме порази. В ръката си държеше полицейски револвер калибър 38 спешъл.