Читать «Всичко си има цена» онлайн - страница 110

Сега беше моментът. Трябваше да побързам, след като го измъкна от фризера. Ако Луис слезеше, преди да съм отнесъл Дестър в кабинета и преди да успея да стрелям, цялата тази нервна агония, моята грижлива подготовка, рискът, който поемах, отиваха по дяволите.

Върнах се в кухнята, отново затворих и заключих вратата и отидох до фризера. Нервите ми не издържаха, когато сложих ръце върху капака, за да го повдигна. Отстъпих назад и изтрих потта от лицето си с ръкава на халата. Отидох до бюфета, отворих го и извадих една чаша. Просто не можех да отворя фризера без глътка уиски. Разпечатах една от бутилките, като се пипках заради ръкавиците, но накрая успях, налях три пръста уиски в чашата и го ливнах в гърлото си. Почувствах как уискито ме блъсна в стомаха и самообладанието ми се възвърна. Питието свърши работа. Устоях на изкушението, макар че ми се искаше да повторя. Оставих чашата и отворената бутилка уиски на масата и се обърнах към фризера. Внезапно замръзнах на място, докато вдигах капака. Сърцето ми подскочи и лудо запрепуска. Стори ми се, че чух нещо. Не изскърцаха ли стъпалата като че ли нечии стъпки се прокрадваха надолу? Пуснах бързо капака, отидох до вратата, угасих лампата, отключих вратата и я открехнах сантиметьр-два. Ослушах се, затаил дъх, като се опитвах да чуя някакъв друг шум, освен биенето на сърцето ми. Стоях така може би около пет мъчителни минути, но не чух нищо необичайно и накрая, убеден, че всичко е плод на въображението ми, отново затворих и заключих вратата. Светнах лампата и се облегнах на рамката, опитвайки се да контролирам треперещите си крайници.

Върнах се до фризера, надигнах капака и погледнах към Дестър, докато дъхът ми свиреше между стиснатите зъби. Той лежеше на една страна и раната на главата му не се виждаше. Изглеждаше съвсем естествено, като че ли беше заспал. Наведох се и го докоснах по шията. Беше почти топъл. Във фризера имаше по-малко влага, отколкото предполагах. Повечето беше поета от дрехите му, които бяха мокри при докосване. Това не ме разтревожи особено, тъй като си помислих, че след проливния дъжд полицията едва ли щеше да изпита подозрения, защото Дестър беше без връхно палто. Хванах го под мишниците и го издърпах нагоре. Беше доста по-тежък, отколкото си мислех. Когато тялото му започна да се измъква бавно навън от фризера, забелязах малка локвичка кръв на дъното. Раната започваше да кърви отново, след като охладителният процес беше спрял.

Бяха ми необходими три-четири адски минути, за да го измъкна от фризера върху пода на кухнята и когато успях да сторя това, се почувствах смъртно изтощен. Трябваше да се облегна на фризера, за да си поема дъх. Не посмях да се бавя твърде дълго. Той трябваше да кърви в кабинета. Това беше съществена част от моя план, иначе щяха да разберат, че не се е застрелял там. Отидох до вратата на кухнята, отключих я, отворих я и се ослушах, но нищо не чух. Изтичах бързо в кабинета, отворих широко вратата и светнах лампата. Не бих се опитал да пренеса Дестър по коридора в тъмнината. Можех да се блъсна в стената или да вдигна някакъв шум, който да събуди Луис.