Читать «Всичко си има цена» онлайн - страница 109

Дръпнах вратата, без да я затварям, добрах се пипнешком до леглото и се изтегнах върху него. Лежах в тъмнината, чаках, за първи път от много години насам се молех на бога.

ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА

Стенният часовник в преддверието удари един и четвърт. През последните два часа лежах на леглото, потънал в пот, и слушах как яростният дъжд шиба по стъклата на спалнята. Бурята беше толкова силна, че заглушаваше всеки друг шум в къщата. Тя продължи половин час и отмина също толкова бързо. Свалих краката си от леглото и седнах. Ослушах се, без да мръдна. Само тиктакането на часовника върху нощното шкафче и лудешкото биене на сърцето ми достигаха до ушите ми, докато седях в тъмнината. Пресегнах се и светнах нощната лампа. След това се изправих, нахлузих чехлите си и отидох до вратата, за да хвърля поглед към тъмнината в коридора. Изпод вратата на Луис не се виждаше никаква светлинка. Ослушах се в продължение на една безкрайна минута и след като се уверих, че спи, отидох до шкафа и извадих джобното си фенерче. Загасих нощната лампа и го светнах.

Движейки се безшумно, стигнах до преддверието и като продължих по коридора, влязох в кабинета на Дестър. Затворих вратата, светнах лампата и вдигнах ръкавиците, които лежаха на бюрото. Нахлузих ги, но ръцете ми трепереха толкова силно, че едва успях да измъкна прощалното признание изпод купчината хартия. Бях почти решил да си сваля ръкавиците, докато се опитвах да измъкна листа, но се спрях навреме. Сложих писмото в пишещата машина като внимавах да изравня последната дума с водача на машината. Отидох до прозореца, спуснах резето и леко го открехнах. Изгасих фенерчето, отворих вратата и застанах, ослушвайки се. Не се чуваше никакъв шум, който да предизвика безпокойството ми, и като събрах сили, закрачих безшумно по коридора. Осветявах пътя си с фенерчето, докато влязох в кухнята. Затворих и заключих вратата, след което светнах лампата и погледнах към фризера. Чувствах се страшно нервен в момента. Сърцето ми биеше толкова силно, че се задушавах и ръцете ми с нахлузени върху тях ръкавици трепереха. Започнах да свалям трите дузини бутилки, които бяха натрупани върху капака на фризера. Внимавах да не ги чукна една в друга и ги нареждах на една страна. Без малко да се случи непоправимото тъкмо когато свалях последните бутилки. Докато вдигах две от тях, останалата се преобърна и започна да се търкаля към края на капака. Някак си успях да подложа ръка под нея тъкмо когато беше на сантиметри от пода и я задържах. Останах дълго време така, с изпотено лице и треперещо тяло. После оставих бутилката и се изправих. Едва ми се размина. Отидох до вратата, завъртях ключа, открехнах я леко и се ослушах.