Читать «Слънцето угаснало» онлайн - страница 57

Днес погледна госпожа Здравева и нито гласът ѝ, нито парфюмът ѝ можеха да го увлекат. Хубостта на тая жена не прикриваше порока и лъжата.

Тя усети необикновения му поглед върху себе си и се смути. Беше свикнала на ласките и възторга му. Беше свикнала на подчинението му. За нея писателят беше нещо не самостоятелно, непременно бедно, което тя може да крепи и използва. Тя се преструваше на влюбена, а беше обладана само от похот. В нейното държание имаше нещо от ония горди римски жени, които са се събличали пред робите си без смущение, защото не са ги смятали за мъже. Тя не обичаше Младенова, защото той можеше да ѝ бъде само играчка.

Ето защо, когато неговият поглед я накара да се смути и изплаши, че ще го загуби, тя не можа да измисли нищо друго, а му предложи цена, с която да го купи. Тя побърза да съобщи, че от утре, а може би и от днес от мъжа ѝ ще зависят много работи, и почака да види резултата.

Младенов затвори пред нея куфарите си и извика на слугинята да доведе файтон. После, след като се обърна към госпожата, студено ѝ съобщи:

— Аз заминавам.

Тя се хвърли към него, престори се на отчаяна и пак не можа да измисли друго, освен да му каже колко би спечелил, ако останеше при нея. Тя щяла да говори на мъжа си да му даде служба, щяла да направи всичко, за да го прочуе.

Младенов нетърпеливо очакваше файтона. Когато слугинята най-после съобщи, че е дошъл, той ѝ посочи куфарите, които тя изнесе. Тогава се приближи до гостенката си и, без да се забележи следа от ирония, каза:

— В тая стая оставям да живее гладното и оскърбявано изкуство. Искате ли да не го петним повече с присъствието си?

Почака малко. Тя го гледаше учудено и разсърдено. Той излезе. След себе си чу нейния вик, но не се спря.

Качи се на файтона и потегли, без да се обърне.

В късната утрин слънцето се мъчеше да проникне през мъглата и облаците, които изглеждаха сребърно бели. Първият студ щипеше. Хората бързаха. По главната улица трамваите се движеха като безглави чудовища.

Файтонът бягаше към гарата. Сред шума на улиците и колелата, които гърмяха по каменната настилка, той чу виковете на вестникопродавачи, видя и лакомството, с което хората купуваха вестници и се мъчеха да четат в мъглата. Беше станало нещо важно. Той спря файтона и купи един вестник. Още на първата страница видя съобщението за убийството на Ася Струмски. На същата страница прочете и състава на новото правителство, в което намери името на Здравева.