Читать «Слънцето угаснало» онлайн - страница 56

Потрес, жал и негодувание кипяха в душата му. Отначало това беше само състояние, създадено от зрелището, може би и от някаква привързаност към Ася. Но постепенно то го накара да се замисли какво беше станало. Убийството се предхождаше от работи, които той знаеше. Той дори предупреждаваше Ася. Мисълта му започна да лови нишките на събитията. Ето началото, ето средата, ето краят. Всичко беше начертано и обмислено, една ръка заповядваше, едни уста произнасяха съдбоносните думи. Всъщност Ася беше мъртъв още преди десет, петнадесет дни. Тогава беше произнесена присъдата. И Слав знаеше това и предупреди. Друго не можеше да се случи.

Той потрепери. Облада го дива омраза срещу тая сила, която бе осъдила и нищо не можеше да спре изпълнението. Мислеше за тая сила и не усещаше страх, а омраза и някакво ликуващо чувство, че той може да си устрои чудесна игра. Да дръпне ръка и да свали маската ѝ. Тогава всичко ще се разкрие, силата ще се разнищи и той може да тъпче отгоре ѝ.

Това бяха чувства на роден престъпник, който послушно се слага в чужди ръце, а когато греховете се натрупат, от жажда за зрелище, издава съучастника си. Слав знаеше добре кой беше убил Ася. Никакво приятелско чувство не го свързваше със Здравева, а само най-груб интерес. Чувстваше съблазън да го издаде, изпълнен от удоволствие и радост. Здравев беше пораснал много. Утре той е пръв между първите. Каква забава да го строполи!

Виковете на вестникопродавците по улицата сякаш го пробудиха от сън. Вслуша се. После повика и купи вестник. Прочете бързо новината, която бе привлякла слуха му. Очакваното бе станало. Правителството подало оставка. Здравев ставаше министър. Очите му блеснаха, а устните се присвиха в злорада усмивка.

С такава усмивка отмъстителят взима пари от жертвата, която вярва, че се откупва, купува оръжие и убива.

Глава XXIII

Тая сутрин Младенов заминаваше. Преди да тръгне, посети го Здравева.

Когато я видя, той не се учуди. Тя беше дохождала и друг път. Освен това в техните отношения тя играеше ролята на влюбена. С настойчивостта си бе спечелила и неговата взаимност, която той не можеше да не ѝ даде — от любезност и от известна склонност към лекомислие.

Тя го отрупа с упреци. Колко отдавна не била го виждала! От вечерта, когато го запозна със Струмска. Или малко по-късно, от чая у Здравеви, дето той отиде с надежда да види Надя.

Обикновено той не можеше да устои на милващия глас, с който му говореше Здравева, и на нейния парфюм, който витаеше като магеснически дух заедно с нея из стаята и възбуждаше ноздрите му, когато тя се докосваше до него. В техните отношения той беше здравият мъж, готов да обича, докато търсят и желаят това от него. Но онова, което го бе въздържало да посети любовницата си, след като срещна Надя Струмска, тази сутрин неочаквано се показа като едно оформено и силно чувство. Стори му се, че би оскърбил покойницата, ако не изгони Здравева, която лъжеше мъжа си, а любовника използваше като вещ за развлечение. Всъщност това желание не идваше от някаква любов към мъртвата, а от оная разлика, която можеше да направи между двете жени. При срещата със Струмска най-силното му впечатление беше от контраста между честната жена и лъжкинята. Отначало това впечатление го помами и той помисли, че може да е влюбен, но срещата му с нейния мъж допълни чувството и го изясни. Той беше обладан само от преклонение към трогателната чистота на семейството. Дали щеше да бъде толкова чувствителен, ако не беше попаднал в дома на Здравеви, дето цъфтеше лъжата и измамата!