Читать «Укротяване на степта» онлайн - страница 4

Там се виждаха около дузина индианци. Първият изстрел на татко е бил точен — видях самотен жребец да се връща. Индианците започнаха да обкръжават. Татко стреля пак. Един индианец се изхлузи от коня си.

Слънцето отдавна вече беше изгряло и започна да става горещо. Разнасяше се аромат на нагорещена и прашна трева. Усещах топлина по гърба си и ръцете ми бяха потни, но трябваше да чакам.

Въпреки, че бях още момче, а баща ми не беше „прериен мъж“, аз знаех какво да правя. Нощ след нощ, край огньовете, бях слушал какви ли не истории за индиански нападения от хората от планината или от такива, на които подобни неща вече се бяха случвали. Знаех, че има време за изчакване и време за стреляне.

Татко се справяше добре. Той сполучливо устояваше на индианците. Аз се сниших. Избрах местенце с добра видимост на около сто и петдесет ярда от тях.

Изведнъж видях от седлото на Олд Блу раздвижване в тревата. Те се промъкваха, пълзейки към татко. Дали той ги виждаше?

Не, той не можеше да ги види от мястото, където беше, но явно се беше досетил, че те биха направили това, тъй като го видях да се измъква изпод каруцата и да се прикрива в скалите, недалеч от нея. Само миг го делеше от неприятна среща с четирима индианци, които вече бяха край каруцата.

Татко почака за миг. Той не се беше сражавал с индианци — беше само един добър колар. Но беше много умен. След светкавичен скок той стреля. Видях индианец да се превива, ранен в рамото. Тогава двама от тях се втурнаха напред. Татко стреля неточно, след което с друг изстрел повали на земята един от своите нападатели.

Тогава аз дочух шепот в тревата и видях четирима индианци да се промъкват с конете си зад него. Зад него и пред мен. Те бяха на по-малко от тридесет ярда пред мен.

Аз чаках точно този момент. Устата ми беше пресъхнала и аз не можех нито да плюя, нито да преглъщам. Хванах здраво моята Джослин, прицелих се хладнокръвно, както бях научен, поех дълбоко дъх, отпуснах се и стрелях. Оръжието подскочи в ръцете ми. Индианецът, в когото се бях прицелил, се строполи от коня си на тревата. Бях му разбил черепа.

Татко се завъртя бързо и стреля. Аз стрелях повторно. Вторият ми изстрел прониза индианец в гърба.

Моите изстрели ги бяха сварили по бели гащи, както казваше един наш спътник. Индианците не си бяха и представяли, че може да има друг човек с татко. И ето, за по-малко от минута бях убил двама.

Още един изстрел. Веднага се обърнах.

Двама индианци бяха нападнали татко и сега се биеха с него. В същия момент другите двама „мои“ индианци се обърнаха и тръгнаха натам. Стрелях, но не улучих — може би, защото бях неспокоен. Видях татко да пада на земята. Нож блесна във въздуха, след което полетя надолу. Разбрах, че вече беше късно да помогна на татко…

Метнах се на Олд Блу и препуснах надалеч от тук. Аз нямаше да търся селище или да се мъча да догонвам кервана. Каруцата беше наша, нещата в нея — също. Яздех няколко мили наоколо, след което тръгнах обратно.

Когато се върнах, беше вече тъмно. Беше тихо. Не се виждаха никакви огньове наоколо.