Читать «Укротяване на степта» онлайн - страница 5

Разгледах още веднъж всичко. Реших, че на индианците не би им хрумнало, че може да се върна. Освен това — какво друго би им трябвало, след като бяха плячкосали, каквото искаха от каруцата. Олд Блу беше нервен. Вързах го за един храсталак. Отидох там сам.

Усетих мирис на горяло дърво. Индианците са подпалили каруцата, но тя не беше изгоряла.

Пропълзях до там. Намерих татко. Беше убит и скалпиран.

Претърсих каруцата, като си светех с кибритени клечки. Почти всичко използваемо беше взето. Аз знаех къде татко държеше своите четиридесет долара в злато. Намерих ги в процеп на дървото на каруцата.

Само покривалото на каруцата беше изгоряло. Обръчите бяха обгорени. Страничните дъски бяха непокътнати. Кутията с инструментите на татко беше разбита. Повечето от острите инструменти ги нямаше. Взех няколко цента от джоба на татко.

Намерих лопата в каруцата и изкопах гроб за него на хълма. Погребах го. През цялото време ревях като проклето малко момиченце. Аз, който рядко проронвах сълза…

Натрупах камъни на гроба. Написах името на татко с нагорещено желязо на дъска. После се разтършувах наоколо да намеря нещо останало.

Нямаше почти нищо, но намерих снимката на мама. Като по чудо тя не беше изгоряла — намерих я в Библията, чиито листа бяха обгорели в краищата. Сложих снимката в джоба си и тръгнах към Олд Блу.

Воловете сигурно вече ядяха сочна трева някъде… Може би при най-близката река — изворите.

Не знам дали бях още хлапе, но тези индианци бяха убили татко и плячкосали животните ни. Аз поисках да убия индианец.

Поне още един.

Втора глава

Нощта ухаеше приятно. Небето беше покрито със звезди. Усещах мекия вятър, поклащащ тревата. Благодарение на този вятър аз долових пушек от горящи дървета. Имаше и мирис на месо.

Олд Блу изглежда подразбираше какво възнамерявах да правя. Той вървеше безшумно по тревата. След като беше надушил пушека и усетил безпокойството ми, той със сигурност вече знаеше за индианците в близост до нас.

След известно време аз слязох от коня, вързах го и запълзях напред.

Те бяха запалили почти незабележим огън. Виждаха се конете им, завързани настрани. Индианците бяха заспали, не очакващи нищо. Видях четири вола. Следователно бяха изядени най-много два.

Белите биха яли един вол цяла седмица. Индианците се натъпкваха с храна, когато има, а друг път гладуваха.

Първо допълзях до техните понита. Станах и тръгнах съвсем спокойно между тях. Може би поради това, а може би за това, че бях само едно момче, те не се изплашиха, докато не сложих ръка на въжетата. Тогава едно от понитата издаде силен звук.

Веднага срязах въжетата с джобното си ножче. Изкрещях и две от понитата направиха точно това, което исках — втурнаха се в индианския лагер. Стрелях по засуетилите се.

Стрелях три пъти толкова бързо, колкото можех да натискам спусъка. Сграбчих ръчната си карабина Шоук & Макланахан — калибър 0,36 и стрелях още три пъти.

Двама индианци бяха повалени, единият от които с рана в корема. Друг индианец се клатушкаше с куршум в крака. Това беше достатъчно. Обърнах се и се махнах от там светкавично. След като се поотдалечих, потърсих Олд Блу.