Читать «Укротяване на степта» онлайн - страница 2

Първа глава

Движехме се в индианска земя и когато колелото ни се счупи, никой от кервана не спря. Просто продължиха и ни оставиха там — баща ми и мен.

Вече гонех дванадесетте и можех да псувам почти толкова добре, колкото и баща ми, така че и двамата му дръпнахме по една псувня.

Багли, на когото татко помогна близо до Аш Холоу тогава, само се изчерви до уши, но продължи със своята каруца, без да спре.

По това време повечето хора бяха доста услужливи, но тази експедиция се придържаше близо до капитана. Това беше Големият Джак Макгери.

Когато колелото се счупи, някой извика и ние се извърнахме назад. Големият Джак не обичаше баща ми, защото татко никога не му подражаваше и защото се разбираше с Мери Тейтъм, която Големият Джак ухажваше без успех.

Той се завъртя на красивия си черен кон и погледна към нас. Тъкмо се канехме да свалим колелото и да се опитаме да направим нещо.

— Съжалявам, Тайлър. Знаеш какво казах. Това е индианска земя. Тук не може да се спира, по какъвто и да е повод. Все пак ще вземем дъх на изворите. Там може да ни настигнеш.

После той обърна коня си и се отдалечи, и никой в каруците не показа нито с думи, нито с поглед, че дори ни е забелязал, че оставаме там.

Баща ми не искаше повече да губи време. Той погледна след тях с измъчено лице, след което се обърна към мен.

— Синко, за мен не ме е грижа. За теб се тревожа. Но дано всичко бъде на ред. Вземи сега тази пушка, иди на по-високо и наблюдавай внимателно наоколо.

Станалото — станало, баща ми се захвана с колелото, за да можем да продължим. Той беше добър в тези работи, колко каруци беше изработил тогава, както и някои по-хубави дървени ракли.

Той работеше упорито, а аз си отварях очите на четири, макар че трудно можеше да се наблюдава добре. Наоколо се простираше безкрайна равнина и високи, колкото човешки бой, треви. Тук-там имаше голи участъци, но аз не можех да ги видя. Вятърът раздвижваше тези високи треви, въртеше ги в дълги рула — така можеше да изглежда само морето — цветът се менеше от зелено-сиво до сребърно, според силата на вятъра. Отгоре небето беше широко и светлосиньо, само с няколко лениви облачета, движещи се без посока.

Имахме хубава каруца — Канистог, с шест вола, които я теглиха. Имахме два оседлани коня, а вътре в каруцата бяха инструментите на татко, храната, постелите и няколко необичайни вещи, като снимката на мама, която татко пазеше винаги със себе си, каквото и да става.

Татко се беше спазарил за две карабини Джослин, преди да напуснем Канзас и освен това всеки от нас имаше ръчна карабина Шоук & Макланахан — калибър 0,36, както и други добри оръжия.

Както казваше Макгери — индианска земя. Преди по-малко от две седмици индианците били нападнали керван от каруци, по-малки от нашата, и убили четирима мъже и една жена. По-късно го застигнали отново няколко мили на запад и убили още двама души.